Стресът е съвкупност от неспецифични реакции в организма в отговор на стимули, които нарушават динамичното равновесие (хомеостаза). При опит да се адаптира организма към промени в средата се наблюдават сходни реакции. Те обикновено са в две посоки, в зависимост от типа нервна система на човека и кой от дяловете доминира при опита за справяне с настъпилата промяна – симпатикус или парасимпатикус. Първите, симпатикотониците, поведение тип А, пренатоварват симпатикуса, реакциите са от типа „бий се или бягай“, с повишаването на артериалното налягане, пулс, повърхностно дишане с висока честота, изпотяване, насочване на кръвта към нервната система и скелетните мускули, както и към потните жлези. Това се дължи на активиране на оста хипофиза-хипоталамус-надбъбрек и повишаване нивото на глюкокортикоиди, адреналин, норадреналин, ендорфини, растежен хормон и аденокортикотропен хормон АКТХ, като в същото време нивото на тестостерон и инсулин пада, с което се увеличава нивото на „кръвната захар“. Вторите, ваготониците, натоварват своя парасимпатикус и реагират с „яж и храносмилай“, „изключване“, „замръзване“. Кръвта се пренасочва към вътрешните органи и жлезите с външна секреция без потните.
При продължителен стрес, когато човек започне да не се справя успешно и трупа неудовлетвореност, появява се безнадеждност, без възможности за възстановяване, тогава стресът се хронифицира и се превръща в дистрес, хроничен стрес, бърнаут синдром.
При неуспешни опити за справяне с хроничния стрес, при хора с поведение тип А, се появява хипертония, вегетативно-съдова дистония, повишен риск от инфаркт и инсулт, мускулни болки, главоболие, безсъние и др.
Високото ниво на кортикостероидите при хроничен стрес на хора с поведение от тип В уврежда храносмилателната система – гастрит, колит, астма, и потиска имунната система, съответно могат да се появят автоимунни заболявания.
Разбира се, това са само общи принципи и всеки човек заформя свой собствен силно индивидуален комплекс от реакции на хроничен стрес, като са възможни и различни видове реакции в различните житейски ситуации – на работното място ваготоник (реакции на избягване, харесване и потискане), вкъщи симпатикотоник (истерични изблици и агресия), например.
Всички видове стрес реакции и комбинациите от тях могат да бъдат преработени в процеса на невротерапията. По този начин те биват овладени и заместени с адекватни адаптационни реакции към кои и да е стимули, предизвикващи стрес реакциите, както и да се проследи обективно какви и в какво количество и честота възстановителни дейности и упражнения могат да поддържат баланса в 24-часов, циркаден ритъм.
Тази статия все още няма коментари