Йорданка – въпреки че името е измислено – е реален човек, а това е историята на много други хора, които страдат от т.нар. психосоматични нарушения. Ежедневието ѝ постепенно се превръща в ад – желанието й да прави нови неща изчезва, започва сама да си налага ограничение след ограничение, почти прекратява срещите си с приятели, постоянно се дразни на всичко и всички, защото се чувства болна, а никой не приема на сериозно, че тя наистина страда.
Как се появяват болестите без диагноза?
Високото кръвно налягане, високата кръвна захар, главоболието, световъртежът, болките в мускулите и ставите, болките в корема, запекът, разстройството, умората, апатията, раздразнителността и други подобни в 80% от случаите се появяват поотделно или в различни комбинации заради постоянния стрес, който изпитваме в ежедневието. Тялото ни постепенно изчерпва своите възможности да следва все по-големите изисквания към него. Житейски събития, като раздяла с партньора, развод, смърт, брак, безработица, имотни проблеми, фалит, взимане на кредит, ипотека, забременяване, пенсиониране и много други резки промени в начина на живот, са едни от най-честите причини да се появят проблеми в организма. Постоянни конфликти с партньора, с колеги в работата или близките водят до постоянно нервно напрежение, което постепенно също се проявява в различни телесни симптоми. В началото главоболието и болките в корема са естествените реакции на стрес, които минават и заминават и не им обръщаме много внимание, но когато напрежението е постоянно и продължава дълго, оплакванията стават все по-чести и по-отчаяни. На „нервна почва“ човек може да си навлече сам цяла група проблеми, които медицината нарича „психосоматични заболявания“ (от гр. „психе“ – душа, ум; „сома“ – тяло).
Какво представляват психосоматичните заболявания?
Най-често терминът „психосоматични заболявания“ се употребява за физически страдания, които са причинени или се влошават вследствие на психични фактори. Под психични фактори се има предвид начинът, по който психиката се справя със стреса, с тревожността и безпокойството, с промените в средата и в начина на живот.
Пример за това са екземите или високото кръвно налягане – и в двата случая има видима физическа проява на заболяването (обрив или конкретна стойност на кръвното налягане). Състоянието обаче се влошава или подобрява в зависимост от стреса и напрежението, които изпитва човек.
Друг пример за психосоматични заболявания са симптомите без видима физическа причина или проява (няма обриви или други видими прояви и никакви порометри не подлежат на точни измервания). Такива са болките в корема, болките в ставите и в гърба, главоболието, световъртежът и др. При всички тях болката е съвсем истинска и осезаема, но всички изследвания се оказват в норма и лекарите обикновено не намират „доказателство“ за болест и диагноза. И тук сериозен фактор за влошаване или облекчаване на състоянието се оказват стресът и начинът, по който човек реагира на него.
Как психиката влияе на физическите симптоми?
Всички знаем, че когато сме уплашени или силно разтревожени, пулсът ни се учестява, сърцето ни започва да бие по-силно, понякога главата ни се замайва, ръцете ни започват да треперят, потим се, устата ни пресъхва, в стомаха ни сякаш е заседнала топка, дишането ни се учестява и често се появява главоболие. Всички тези физически симптоми вследствие на психичното ни състояние се дължат на увеличената активност на нервната система, както и на притока на адреналин в кръвта. Когато стресът е постоянен, и промените стават постоянни – главоболието, треперенето или болките в корема се превръщат в ежедневие. Това е простият механизъм, по който симптомите стават хронични.
Как се лекуват психосоматичните заболявания?
Най-често срещаната първа стъпка е да се потърсят лекарства. Ако причината за заболяването е психосоматична обаче, медикаментите, хранителните добавки и хомеопатичните средства обикновено не дават очаквания резултат и проблемите си остават. Същото важи и за различни други начини за влияние и външно въздействие върху тялото.
Успешното лечение и терапиятя обикновено са свързани с възстановяване на равновесието между тялото и психиката, т.е. в придобиване на умения за успешно отработване на стреса. Ключов момент е да не се избягва стресът, а да се намери механизъм за здравословно и успешно справяне с него, когато той е налице.
Психотерапията е възможен подход и се оказва ефективна в подобни случаи. Тя е фокусирана върху възстановяването на психичното равновесие на човека, защото веднъж стабилизирани, психичните реакции престават да предизвикват нежелани симптоми в тялото. Единственото изискване е психотерапевтът да има опит в справянето с психосоматичните заболявания.
Друг подход е разбирането, че човек е сложна система от йерархично подредени саморегулиращи се нива на организация – физиологично, емоционално, сетивно-двигателно, езиково, мисловно, комуникативно-социално. И тъй като тялото е еволюционно по-старо, в него съществуват устойчиви механизми за поддържане на здравето (в повечето случаи – напълно несъзнавани). Вместо да се опитваме да балансираме психиката, с надеждата че това може да окаже благотворно влияние върху тялото ни (това обикновено се оказва доста дълъг и труден процес), се работи със способностите му да се саморегулира. Именно такава цел имат упражненията с биологична обратна връзка (биофийдбек) – да развият тези умения за саморегулация без прием на лекарства, без външна стимулация и без странични ефекти, в предварително зададени срокове. И тъй като тялото и психиката са свързани, възстановяването на телесното равновесие, води и до уравновесяване на психиката.
