От доста време наблюдаваме едно явление, което никой не описва и не изследва. Ще повдигнем въпроса отново ние. Деца от 1 до 6 годишна възраст, при които има изразени неврологични (епилепсия, мозъчни малформации и др.) или психични нарушения (ХАДВ, аутизъм и др.), както и такива с генетични синдроми (Рет, Уест, Чуплива Х и мн. др.), много често стават жертва на екранна дейност и развиват скоропостижно екранна зависимост. Много сме говорили как екранната зависимост забавя и нарушава детското развитие, но още повече това важи за децата с увреждания. Няма дете с аутизъм или с ХАДВ, което да не е и екранно зависимо. Родителите, както и терапевтите, използват като успокоително екранната дейност, за да свалят напрежението при децата, да ги укротят, както и да преодолеят конфликтни ситуации или да избегнат социално неадекватното поведение на децата. Така си спечелват време за себе си, за да съберат мислите си, да неутрализират собственото си напрежение, а често и безпомощност.
И така постепенно виртуалния свят се превръща в единствената среда за „ограмотяване“, придобиване на „знания“, „умения“ за децата с увреждания – лесно, достъпно, безопасно и „спокойно“. Естествено забелязват бързо, че децата не искат реални стимули от средата, а само виртуални. Това важи за всички деца, но много повече за децата в риск, за децата с нарушения.
Минават година, две, три напредъкът е нищожен, като децата биват подлагани на дресировка по всякакви начини от всички видове специалисти по ранно детско развитие. Порочният кръг хлопва, защото те не проговарят, не развиват езикова система, не развиват самостоятелност и не стигат до каквато и да е емоционална или психична саморегулация. И никой не адресира проблемът с екранната зависимост, която е могъща пречка за детското развитие въобще. Нещо повече, ще чуете, че децата с аутизъм могат да постигат развитие само в дигитална среда, че те като че са настроени за живот в дигитална среда и не приемат друга. А нашата задача е да им осигурим адекватна виртуална среда, за да ги включим в обществения живот и да постигнем заветната социална интеграция през екраните. Многократно сме акцентирали за влиянието на екранната дейност върху функционирането на мозъка и нервната система. Как да развие детето езикова система и да тръгне в път на интелектуално развитие, като фронталните зони, както и цялата лява хемисфера спи или сънува? Как да учиш и да развиваш спящ мозък? Невъзможно е! Остава само една посока – да дресираме. Както дресираме папагала, кучето и маймунката. А с това се отказваме окончателно да се борим за човешкото в детето ни, макар и с увреждания. Жестоко е и ни боли, когато наблюдаваме това явление. Всякакви терапии внесени и прилагани частично се прилагат спрямо тях, за да се постигнат „индикаторите“ за развитие в съответната възраст. Родителите, безпомощни и отдавна развили генерализирана тревожност, са обсебени от постигането на това или онова, което детето трябва да изпълнява на съответната възраст, описани в учебниците или казано от поредния специалист, и се превръщат самите те в съ-дресьори или вдигат ръце безнадеждно и оставят тази задача на терапевти-дресьори.
Първо трябва да събудим детето. Първо трябва да премахнем екранната зависимост, тогава ще можем да го върнем в човешкия свят и живот.
д-р Стоян Везенков,
7.7.2022 г., София
Тази статия все още няма коментари