Екранната зависимост - сам в огледалния свят

25.04.2023 16:49:43

Екранната зависимост - сам в огледалния свят

Източници: (1) Везенков, С.Р. (2023) Екранна зависимост - сам в огледалния свят. DOI: 10.13140/RG.2.2.22018.35528 и (2) Списание 8, брой (172), април 2023

Ако някой възрастен даде волно или неволно алкохол на дете и то попадне в токсикологията, това е престъпление и се сезира прокуратура, влизат в ход отделите „Закрила на детето“ към социалните. Същото важи за тютюнопушене и дроги, леки или тежки. Ако някое дете попадне в лапите на порно индустрията или хазарта, веднага избухва скандал и обществото реагира осъдително. Всички тези деяния са подсъдни и се носи наказателна отговорност за тях. Законът, медиите и регулаторите слагат червена точка 18+ и определено съдържание става строго забранено за малолетни. Защо? Защото малолетните, и особено децата, не могат сами да направят адекватна преценка за вредата на споменатите явления върху здравето им, телесно или психично.

Всяка злоупотреба в ранна детска възраст слага отпечатък върху развитието. Всякакъв вид токсичност в детското развитие, била тя субстанциална или поведенческа, води до тежки емоционални, когнитивни и чисто физически дефицити.

Това, което за възрастния в малки дози може да носи мини бягство, удоволствие и успокоение с алкохол, цигари, дроги, безраборен секс или хазарт, за малолетните е катастрофа, директна увреда, животозастрашаваща. Какво е общото между всички видове зависимости? Зависимостта унищожава системата за възнаграждение и оценка в мозъка на всички стимули от реалната среда. Тя проваля взаимоотношенията със себеподобните и обрича човека на самота. Самотата, отбягването, отчуждението, апатията и липсата на каквито и да е импулси за включване и участие в живота, са характерна особеност на зависимите хора, независимо от възрастта им, изразени в различна степен на тежест. Да бъдеш сам, е тежка последица от придобития поради коя да е зависимост „синдром на липсващото възнаграждение“ – сам си, защото не разпознаваш собствените си емоции и тези на другите, сам си сред другите. Нищо не носи удоволствие на зависимия, дори и предметът на зависимостта - дори и той, след определено време, носи само болка и самота. Невроучените описват този синдром като липса на допамин в системата за възнаграждение в мозъка, която е в основата на всяко учене и всяко развитие. Но не страда само тя. Поместена в префронталната кора на мозъка, системата за остойностяване, която изгражда ценностната система до към 27-та година на човек, остава недоразвита, саката, изродена. А тя е фундаментът, върху който се изгражда нашият вътрешен душевен, субективен живот, който би трябвало да роди нашата индивидуалност, чрез която да внесем себе си в света и да допринесем нещичко в общочовешкото развитие и културно наследство.

Променя ли се мозъкът при зависимост?

Когато в Центъра дойде човек за функционална оценка на мозъка (19 канално количествено ЕЕГ) и нервната система (8 периферни сигнала) веднага се вижда, ако функционирането е на човек със зависимост. Отдавна са известни индикаторите в работата на мозъка при злоупотреба с алкохол, канабис, по-силна дрога, както и за депресия, генерализирана тревожност, фобии, панично разстройство и други психични или неврологични нарушения.

Какво означава това? Мозъкът и нервната система на зависимите хора работят по-различно от тези на здравите хора. Разликите са категорични и най-големият проблем не са нито когнитивните, нито емоционалните дефицити, дори не са психо-телесните симптоми. Вероятно ще кажете, че най-големият проблем са ниските капацитети за справяне с житейските ситуации, неспособността за учене и за адаптация към промените в средата, невъзможността да се развиват академични способности и все в този дух, но не. Е, какво по-страшно има от тези дефицити, които превръщат живота на човека в кошмар?

Когато системата за възнаграждение е трайно разстроена, когато не можем да остойностяваме кое е ценно и кое – не в нашия живот, когато всичко случващо ни се е подпрагов стимул, защото зависимостта е превзела възприятията ни – тогава в нас се населяват самотата, пустотата и отчуждението.

В душата си човек става чужд на самия себе си, превръща се в анти-себе си, става някой друг, който замества човешкото присъствие с безразличие. А в резултат идва и липсата на какъвто и да е интерес към другите. И това е най-страшното човешко състояние, защото то е лишено от белезите на човешкостта. То се придобива неусетно при всяка форма на зависимост, в различна степен на тежест. Ето защо депресивността е доведената сестра на зависимостта.

Само при зависимост ли сме сами и отчуждени?

Нека усилим пустотата и самотата до краен предел и да си представим едно състояние на самота, което е вродено и не се придобива. Състояние, с което се раждаш и никога не си изпитвал друго освен тази самота и пустота, нямаш сетива за себе си, за другия, нито за родителите си, нито за който и да е друг човек. Мозъкът или по-точно няколко системи в мозъка ти са настроени другояче и функционираш така от самото си раждане. Ледени тръпки ни побиват само при мисълта, че е възможен такъв огледален свят, лишен от емоции и други себеподобни. Е, ние го построихме - това виртуалният свят, в който е невъзможно детето да се формира здравословно и да стане човек. Но затова малко по-късно, сега да се върнем към вродената самота.

Миналия век беше въведен един термин, по едно и също време от двама незаивими изследователи, Канер и Аспергер, за описанието на деца с особено и много специфично неврологично нарушение, аутизъм. Аутизъм на български означава „сам“.

Какво е да си наистина сам?

Характерно за това генерализирано разстройство на развитието (ГРР) е силно засегнатата способност за социална интеракция и комуникация, невъзможност да разбираш собствените си емоционални състояния и тези на другите, липса на способност да възприемаш себе си като отделен Аз, както и да нямаш усета за другия Аз. Често се наблюдават силно изразени интереси в някоя тясно обособена област на живота, за сметка на всички останали, стереотипно поведение или поведенчески прояви, страх от нови неща, както и нежелание за промяна. Нарушението е спектърно и включва както нискофункциониращи, неговорещи и със слабо развит интелект, така и високофункциониращи с нормално развит интелект и някои интелектуални „свръхспособности“, характерни за Аспергер синдрома. Но дори и високофункциониращите не могат да разбират хумора, контекста на социалната комуникация, помислите, намеренията - добри или лоши, на околните, емоционалните им изблици и мета-посланията на невербалното общуване, и всичко, което можем да наречем чисто човешко. С последната 5та редакция на международната класификация на болестите, двата синдрома - аутизъм и Аспергер, бяха заменени с „разстройство от аутистичния спектър“. Причините за появата му са комплексни – генетични, вътреутробни, неврологични, съответно прогнозата е също спектърна, като високофункциониращите Аспергери могат дори да се научат частично, не напълно, да разпознават емоционалните послания на другите и да водят пълноценен живот в обществен план. За нискофункциониращите, които са невербални и често имат и друга, съпътстваща симптоматика, като хиперактивност и/или дефицит на вниманието, синдром на Ландау, Рет и други, имат нуждата от пълна и доживотна грижа от страна на обществото, с ниска степен на интеграция.

На какво се дължи бумът на аутизъм в последните години?

Разпространението на аутизма до края на 20ти век беше около 1% в световен мащаб, а днес е между 8 и 10%, а в някои страни до 20%. Нашите наблюдения показват, че ръстът на заболяването се дължи на едно друго явление, което в последните десетилетия влезе тихо в обществото ни и започна да уврежда децата ни. Това явление ние нарекохме „псевдоаутизъм“, а отскоро и „аутизъм 2.0“, или „придобит аутизъм“, защото и опитните специалисти не могат да открият разликите между оригинала и новопоявилата се втора версия. Тя е плод на дигитално общество и това е най-видимо в поколението алфа, което изцяло се развива в дигитална среда, със значителна употреба на екрани от най-ранна възраст, дори от раждането – телевизия, смартфони, таблети, компютри. Тези деца бързо развиха свой собствен облик като поведение, интереси, способности. Но нека да погледнем в тъмната страна на процеса на повсеместна дигитализация и ранното излагане на децата на екранни устройства. То наистина е опустушаващо.

На всеки 50 деца, водени в Центъра за функционална оценка, с поставена диагноза аутизъм, само едно е наистина с разстройство от аутистичния спектър. Другите са с екранна зависимост.

Какво е екранна зависимост?

Въпреки затруднението, което изпитват специалистите, включително и детските психиатри, да различат с поведенчески анализ аутизма от детската екранна зависимост, съществуват обективно измерими диференциални индикатори във функционирането на мозъка и нервната система при обстойно и задълбочено функционално изследване. Същото важи и за другите ГРР и екранната зависимост. Ако при аутизма се наблюдава хетерогенна степен на будност на есенциалните невронни мрежи, едните са дълбоко спящи, а другите свръхбудни, то при екранната зависимост има по-хомогенно забавяне на коровата активност и обърната функционална асиметрия на кората. При аутизма може да се измери също локална хиперсвързаност и транскортикална хипосвързаност на невронните мрежи. Или с други думи, има ясно различими функционални маркери за аутизъм и други ГРР от детската екранна зависимост.

Нека да изведем една работна дефиниция за екранната зависимост. Приоритетно високо остойностяване в мозъка на стимулацията чрез екрани, за сметка на участие в реалния живот и общуването с другите на живо, е функционално нарушение, което води до спектър от симптоми и дефицити, както телесни, така и емоционални, интелектуални и личностови, което можем да означим като „екранна зависимост“. Освен характерното успокоение при екранна стимулация, дължащо се на хипнотичното успиване и забавяне на работата на кората на мозъка, се наблюдават и удоволствени реакции на телесен и емоционален план, както и типично сензитизиране към този вид стимулация, за сметка на всичко останало в реалността. Зависимостта се характеризира с вегетативни кризи при отнемане на екраните, апатия и нежелание за участие в реални дейности, нарушения в съня, дефицит на внимание, дефицити в логическото мислене, езикови дефицити, нарушения на паметта, сензорна и пространствена дезориентация и неадекватност, невъзможност за обработка на информация при четене на текстове, монодиети, придържане към стереотипно поведение, ритуалност, нежелани съпътстващи движения и/или тикове, генерализирана тревожност, която постепенно преминава в депресивност.

Екранна зависимост и „псевдоаутизъм“

Особено тежко се проявява заболяването в ранна детска възраст 0-3 години. Започва се с изпълнение на всекидневни дейности пред екран – хранене, обличане, стоене мирно на обществени места, по време на пътуване. Продължава със запълване на свободното време и преодоляване на „скуката“, загуба на всякакъв интерес към живия човек, родител или други деца. Ако в тази възраст се загуби стойността на живия пример от родителя или настойника, детето престава да има интерес и порасне и да се превърне в някой като тях, тоест да стане човек, да придобие съзнание, самосъзнание и в крайна сметка самостоятелна личност. Впрочем, точно както при всяка друга тежко изразена зависимост от дроги, алкохол или хазарт.

При развита екранна зависимост в сензитивния за най-бурно развитие период 0-3 години се нарушава пространствената ориентация, наблюдава се халтавата походка, забавяне на физическото развитие, появяват се типични нарушения в сензорната интеграция – хипо- или хипер-чувствителност към определен вид стимули, силна привързаност към определени играчки, обекти или дейност, стереотипност, ритуалност, типични истерични кризи, нежелание за промяна и учене на нови неща.

Хедонистичната природа на децата е известна от древността и затова до 18 години не се позволява достъп до нищо, което развива каквато и да е зависимост, защото това крие риска детето да не може да се превърне в пълноценно човешко същество. Всеки, който позволи това, волно или неволно, трябва да носи наказателна отговорност. В списъка просто трябва да добавим и екранната зависимост.

Каква е разликата между аутизъм и екранна зависимост?

Въпреки припокриването на спектъра от симптоми при аутизма и екранната зависимост има ясни разграничителни линии, не само като диагностични маркери, но и най-важното като адекватен терапевтичен подход.

Аутизмът, както вече споменахме, е по рождение и се характеризира с различни неврологични промени в мозъка и нервната система, докато екранната зависимост е придобита в резултат на екранна дейност и засяга развитието след настъпването й. Развитието на детето се закотвя на възрастта, на която се развие екранната зависимост и започва регрес към инфантилност и загуба на вече придобити способности в различна степен. Докато аутизмът е нелечим, то екранната зависимост е обратима и подлежи на терапия до пълното връщане на детето в неговия път на развитие. Детоксът и психотерапията доказано не работят в световната практика. Но ние намерихме път, път за човека през виртуалните „огледални“ светове без да развива зависимост към тях чрез невротерапията „Екранни Деца®“.

Това е само началото на една война, която се води на територята на всяко дете, в крехките му тяло, душа и личност. Една тиха война, в която всеки е на страната на разрухата повече, отколкото си дава сметка – къде с действие, но повече с бездействие. Индустрията на огледалния свят държи в плен съдбата на децата ни и само от нас зависи дали те ще могат да пораснат. Време е да се събудим.

Резервирайте оценка за екранна зависимост >>>>

Списание 8, брой (172), април 2023

Резервирайте оценка за екранна зависимост >>>>

Коментари

Тази статия все още няма коментари

Остави коментар

Научно-изследователска дейност

Научно-изследователска дейност

Екранната зависимост - сам в огледалния свят

Екранната зависимост - сам в огледалния свят

Екранната зависимост при най-малките 0-3 г. дава симптоматиката от аутистичния спектър и ХАДВ, което нарекохме "псевдоаутизъм" и "псевдоХАДВ" и има терапия, може да се лекува Екранната зависимост при най-малките 0-3 г. дава симптоматиката от аутистичния спектър и ХАДВ, което нарекохме "псевдоаутизъм" и "псевдоХАДВ" и има терапия, може да се лекува 2023-06-16T14:21:32+03:00 Екранната зависимост - сам в огледалния свят

<p>Източници: (1) Везенков, С.Р. (2023) Екранна зависимост - сам в огледалния свят.&nbsp;<a href="https://www.researchgate.net/publication/369113096_Ekrannata_zavisimost_-_sam_v_ogledalnia_svat" target="_blank" rel="noopener">DOI:<span>&nbsp;</span></a><a href="https://www.researchgate.net/publication/369113096_Ekrannata_zavisimost_-_sam_v_ogledalnia_svat" target="_blank" rel="noopener">10.13140/RG.2.2.22018.35528&nbsp;</a>и (2) Списание 8, <a href="https://spisanie8.bg/%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5/2023/0509/%D0%B5%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D1%82-%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B8-%D0%B0%D1%83%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8.html" target="_blank" rel="noopener">брой (172), април 2023</a><br /><br />Ако някой възрастен даде волно или неволно алкохол на дете и то попадне в токсикологията, това е престъпление и се сезира прокуратура, влизат в ход отделите &bdquo;Закрила на детето&ldquo; към социалните. Същото важи за тютюнопушене и дроги, леки или тежки. Ако някое дете попадне в лапите на порно индустрията или хазарта, веднага избухва скандал и обществото реагира осъдително. Всички тези деяния са подсъдни и се носи наказателна отговорност за тях. Законът, медиите и регулаторите слагат червена точка 18+ и определено съдържание става строго забранено за малолетни. Защо? Защото малолетните, и особено децата, не могат сами да направят адекватна преценка за вредата на споменатите явления върху здравето им, телесно или психично.</p> <p><strong>Всяка злоупотреба в ранна детска възраст слага отпечатък върху развитието. Всякакъв вид <a href="https://vezenkov.com/article/toksichen-stres" target="_blank" rel="noopener">токсичност в детското развитие</a>, била тя субстанциална или поведенческа, води до тежки емоционални, когнитивни и чисто физически дефицити.</strong></p> <p>Това, което за възрастния в малки дози може да носи мини бягство, удоволствие и успокоение с алкохол, цигари, дроги, безраборен секс или хазарт, за малолетните е катастрофа, директна увреда, животозастрашаваща. Какво е общото между всички видове зависимости? Зависимостта унищожава системата за възнаграждение и оценка в мозъка на всички стимули от реалната среда. Тя проваля взаимоотношенията със себеподобните и обрича човека на самота. Самотата, отбягването, отчуждението, апатията и липсата на каквито и да е импулси за включване и участие в живота, са характерна особеност на зависимите хора, независимо от възрастта им, изразени в различна степен на тежест. Да бъдеш сам, е тежка последица от придобития поради коя да е зависимост &bdquo;синдром на липсващото възнаграждение&ldquo; &ndash; сам си, защото не разпознаваш собствените си емоции и тези на другите, сам си сред другите. Нищо не носи удоволствие на зависимия, дори и предметът на зависимостта - дори и той, след определено време, носи само болка и самота. Невроучените описват този синдром като липса на допамин в системата за възнаграждение в мозъка, която е в основата на всяко учене и всяко развитие. Но не страда само тя. Поместена в префронталната кора на мозъка, системата за остойностяване, която изгражда ценностната система до към 27-та година на човек, остава недоразвита, саката, изродена. А тя е фундаментът, върху който се изгражда нашият вътрешен душевен, субективен живот, който би трябвало да роди нашата индивидуалност, чрез която да внесем себе си в света и да допринесем нещичко в общочовешкото развитие и културно наследство.</p> <p><em>Променя ли се мозъкът при <a href="https://vezenkov.com/article/ekranna-zavisimost" target="_blank" rel="noopener">зависимост</a>?</em></p> <p>Когато в <a href="https://vezenkov.com/selection/magazin" target="_blank" rel="noopener">Центъра </a>дойде човек за <a href="https://vezenkov.com/page/funkcionalno-eeg" target="_blank" rel="noopener">функционална оценка на мозъка (19 канално количествено ЕЕГ) и нервната система (8 периферни сигнала) </a>веднага се вижда, ако функционирането е на човек със зависимост. Отдавна са известни индикаторите в работата на мозъка при злоупотреба с алкохол, канабис, по-силна дрога, както и за <a href="https://vezenkov.com/article/statiya-2" target="_blank" rel="noopener">депресия</a>, <a href="https://vezenkov.com/article/trevojnost" target="_blank" rel="noopener">генерализирана тревожност</a>, <a href="https://vezenkov.com/article/panik-ataki" target="_blank" rel="noopener">фобии, панично разстройство</a> и други психични или неврологични нарушения.</p> <p><iframe width="560" height="314" src="//www.youtube.com/embed/gvFsJO4zMzc" allowfullscreen="allowfullscreen"></iframe></p> <p>Какво означава това? Мозъкът и нервната система на зависимите хора работят по-различно от тези на здравите хора. Разликите са категорични и най-големият проблем не са нито когнитивните, нито емоционалните дефицити, дори не са психо-телесните симптоми. Вероятно ще кажете, че най-големият проблем са ниските капацитети за справяне с житейските ситуации, неспособността за учене и за адаптация към промените в средата, невъзможността да се развиват академични способности и все в този дух, но не. Е, какво по-страшно има от тези дефицити, които превръщат живота на човека в кошмар?</p> <p>Когато системата за възнаграждение е трайно разстроена, когато не можем да остойностяваме кое е ценно и кое &ndash; не в нашия живот, когато всичко случващо ни се е подпрагов стимул, защото зависимостта е превзела възприятията ни &ndash; тогава в нас се населяват самотата, пустотата и отчуждението.</p> <p><strong>В душата си човек става чужд на самия себе си, превръща се в анти-себе си, става някой друг, който замества човешкото присъствие с безразличие. А в резултат идва и липсата на какъвто и да е интерес към другите. И това е най-страшното човешко състояние, защото то е лишено от белезите на човешкостта. То се придобива неусетно при всяка форма на зависимост, в различна степен на тежест. Ето защо депресивността е доведената сестра на зависимостта. </strong></p> <p><em>Само при зависимост ли сме сами и отчуждени?</em></p> <p>Нека усилим пустотата и самотата до краен предел и да си представим едно състояние на самота, което е вродено и не се придобива. Състояние, с което се раждаш и никога не си изпитвал друго освен тази самота и пустота, нямаш сетива за себе си, за другия, нито за родителите си, нито за който и да е друг човек. Мозъкът или по-точно няколко системи в мозъка ти са настроени другояче и функционираш така от самото си раждане. Ледени тръпки ни побиват само при мисълта, че е възможен такъв огледален свят, лишен от емоции и други себеподобни. Е, ние го построихме - това виртуалният свят, в който е невъзможно детето да се формира здравословно и да стане човек. Но затова малко по-късно, сега да се върнем към вродената самота.</p> <p><strong>Миналия век беше въведен един термин, по едно и също време от двама незаивими изследователи, Канер и Аспергер, за описанието на деца с особено и много специфично неврологично нарушение, аутизъм. Аутизъм на български означава &bdquo;сам&ldquo;. </strong></p> <p><em>Какво е да си наистина сам?</em></p> <p>Характерно за това генерализирано разстройство на развитието (ГРР) е силно засегнатата способност за социална интеракция и комуникация, невъзможност да разбираш собствените си емоционални състояния и тези на другите, липса на способност да възприемаш себе си като отделен Аз, както и да нямаш усета за другия Аз. Често се наблюдават силно изразени интереси в някоя тясно обособена област на живота, за сметка на всички останали, стереотипно поведение или поведенчески прояви, страх от нови неща, както и нежелание за промяна. Нарушението е спектърно и включва както нискофункциониращи, неговорещи и със слабо развит интелект, така и високофункциониращи с нормално развит интелект и някои интелектуални &bdquo;свръхспособности&ldquo;, характерни за Аспергер синдрома. Но дори и високофункциониращите не могат да разбират хумора, контекста на социалната комуникация, помислите, намеренията - добри или лоши, на околните, емоционалните им изблици и мета-посланията на невербалното общуване, и всичко, което можем да наречем чисто човешко. С последната 5та редакция на международната класификация на болестите, двата синдрома - аутизъм и Аспергер, бяха заменени с &bdquo;разстройство от аутистичния спектър&ldquo;. Причините за появата му са комплексни &ndash; генетични, вътреутробни, неврологични, съответно прогнозата е също спектърна, като високофункциониращите Аспергери могат дори да се научат частично, не напълно, да разпознават емоционалните послания на другите и да водят пълноценен живот в обществен план. За нискофункциониращите, които са невербални и често имат и друга, съпътстваща симптоматика, като хиперактивност и/или дефицит на вниманието, синдром на Ландау, Рет и други, имат нуждата от пълна и доживотна грижа от страна на обществото, с ниска степен на интеграция.</p> <p><em>На какво се дължи бумът на аутизъм в последните години?</em></p> <p>Разпространението на аутизма до края на 20ти век беше около 1% в световен мащаб, а днес е между 8 и 10%, а в някои страни до 20%. Нашите наблюдения показват, че ръстът на заболяването се дължи на едно друго явление, което в последните десетилетия влезе тихо в обществото ни и започна да уврежда децата ни. Това явление ние нарекохме &bdquo;псевдоаутизъм&ldquo;, а отскоро и &bdquo;аутизъм 2.0&ldquo;, или &bdquo;придобит аутизъм&ldquo;, защото и опитните специалисти не могат да открият разликите между оригинала и новопоявилата се втора версия. Тя е плод на дигитално общество и това е най-видимо в поколението алфа, което изцяло се развива в дигитална среда, със значителна употреба на екрани от най-ранна възраст, дори от раждането &ndash; телевизия, смартфони, таблети, компютри. Тези деца бързо развиха свой собствен облик като поведение, интереси, способности. Но нека да погледнем в тъмната страна на процеса на повсеместна дигитализация и ранното излагане на децата на екранни устройства. То наистина е опустушаващо.</p> <p><strong>На всеки 50 деца, водени в Центъра за функционална оценка, с поставена диагноза аутизъм, само едно е наистина с разстройство от аутистичния спектър. Другите са с екранна зависимост.</strong></p> <p><em>Какво е <a href="https://vezenkov.com/page/ekranni-deca" target="_blank" rel="noopener">екранна зависимост</a>?</em></p> <p>Въпреки затруднението, което изпитват специалистите, включително и детските психиатри, да различат с поведенчески анализ аутизма от детската екранна зависимост, съществуват обективно измерими диференциални индикатори във функционирането на мозъка и нервната система при обстойно и задълбочено функционално изследване. Същото важи и за другите ГРР и екранната зависимост. Ако при аутизма се наблюдава хетерогенна степен на будност на есенциалните невронни мрежи, едните са дълбоко спящи, а другите свръхбудни, то при екранната зависимост има по-хомогенно забавяне на коровата активност и обърната функционална асиметрия на кората. При аутизма може да се измери също локална хиперсвързаност и транскортикална хипосвързаност на невронните мрежи. Или с други думи, има ясно различими функционални маркери за аутизъм и други ГРР от детската екранна зависимост.</p> <p><iframe width="560" height="314" src="//www.youtube.com/embed/sioXKj-NVvg" allowfullscreen="allowfullscreen"></iframe></p> <p>Нека да изведем една работна дефиниция за <a href="https://vezenkov.com/page/ekranni-deca" target="_blank" rel="noopener">екранната зависимост</a>. Приоритетно високо остойностяване в мозъка на стимулацията чрез екрани, за сметка на участие в реалния живот и общуването с другите на живо, е функционално нарушение, което води до спектър от симптоми и дефицити, както телесни, така и емоционални, интелектуални и личностови, което можем да означим като &bdquo;екранна зависимост&ldquo;. Освен характерното успокоение при екранна стимулация, дължащо се на хипнотичното успиване и забавяне на работата на кората на мозъка, се наблюдават и удоволствени реакции на телесен и емоционален план, както и типично сензитизиране към този вид стимулация, за сметка на всичко останало в реалността. Зависимостта се характеризира с вегетативни кризи при отнемане на екраните, апатия и нежелание за участие в реални дейности, нарушения в съня, дефицит на внимание, дефицити в логическото мислене, езикови дефицити, нарушения на паметта, сензорна и пространствена дезориентация и неадекватност, невъзможност за обработка на информация при четене на текстове, монодиети, придържане към стереотипно поведение, ритуалност, нежелани съпътстващи движения и/или тикове, генерализирана тревожност, която постепенно преминава в депресивност.</p> <p><em>Екранна зависимост и &bdquo;псевдоаутизъм&ldquo;</em></p> <p>Особено тежко се проявява заболяването в ранна детска възраст 0-3 години. Започва се с изпълнение на всекидневни дейности пред екран &ndash; хранене, обличане, стоене мирно на обществени места, по време на пътуване. Продължава със запълване на свободното време и преодоляване на &bdquo;скуката&ldquo;, загуба на всякакъв интерес към живия човек, родител или други деца. Ако в тази възраст се загуби стойността на живия пример от родителя или настойника, детето престава да има интерес и порасне и да се превърне в някой като тях, тоест да стане човек, да придобие съзнание, самосъзнание и в крайна сметка самостоятелна личност. Впрочем, точно както при всяка друга тежко изразена зависимост от дроги, алкохол или хазарт.</p> <p>При развита екранна зависимост в сензитивния за най-бурно развитие период 0-3 години се нарушава пространствената ориентация, наблюдава се халтавата походка, забавяне на физическото развитие, появяват се типични нарушения в сензорната интеграция &ndash; хипо- или хипер-чувствителност към определен вид стимули, силна привързаност към определени играчки, обекти или дейност, стереотипност, ритуалност, типични истерични кризи, нежелание за промяна и учене на нови неща.</p> <p>Хедонистичната природа на децата е известна от древността и затова до 18 години не се позволява достъп до нищо, което развива каквато и да е зависимост, защото това крие риска детето да не може да се превърне в пълноценно човешко същество. Всеки, който позволи това, волно или неволно, трябва да носи наказателна отговорност. В списъка просто трябва да добавим и екранната зависимост.</p> <p><em>Каква е разликата между аутизъм и екранна зависимост?</em></p> <p>Въпреки припокриването на спектъра от симптоми при аутизма и екранната зависимост има ясни разграничителни линии, не само като диагностични маркери, но и най-важното като адекватен терапевтичен подход.</p> <p>Аутизмът, както вече споменахме, е по рождение и се характеризира с различни неврологични промени в мозъка и нервната система, докато екранната зависимост е придобита в резултат на екранна дейност и засяга развитието след настъпването й. Развитието на детето се закотвя на възрастта, на която се развие екранната зависимост и започва регрес към инфантилност и загуба на вече придобити способности в различна степен. Докато аутизмът е нелечим, то екранната зависимост е обратима и подлежи на терапия до пълното връщане на детето в неговия път на развитие. Детоксът и психотерапията доказано не работят в световната практика. Но ние намерихме път, път за човека през виртуалните &bdquo;огледални&ldquo; светове без да развива зависимост към тях чрез невротерапията <a href="https://vezenkov.com/page/ekranni-deca" target="_blank" rel="noopener">&bdquo;Екранни Деца&reg;&ldquo;.</a></p> <p>Това е само началото на една война, която се води на територята на всяко дете, в крехките му тяло, душа и личност. Една тиха война, в която всеки е на страната на разрухата повече, отколкото си дава сметка &ndash; къде с действие, но повече с бездействие. Индустрията на огледалния свят държи в плен съдбата на децата ни и само от нас зависи дали те ще могат да пораснат. Време е да се събудим.</p> <p><a href="https://vezenkov.com/product/rezervaciya-na-funkcionalna-ocenka-na-dete-3g-12g" target="_blank" rel="noopener">Резервирайте оценка за екранна зависимост &gt;&gt;&gt;&gt;</a></p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/35228/files/image/april-r39.jpg" /></p> <p>Списание 8, <a href="https://spisanie8.bg/%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5/2023/0509/%D0%B5%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D1%82-%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B8-%D0%B0%D1%83%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8.html" target="_blank" rel="noopener">брой (172), април 2023</a></p> <p><a href="https://vezenkov.com/product/rezervaciya-na-funkcionalna-ocenka-na-dete-3g-12g" target="_blank" rel="noopener">Резервирайте оценка за екранна зависимост &gt;&gt;&gt;&gt;</a></p>

, , , , , , ,
Сравнение на продукти