Неврофийдбек и депресия - предизвикателство към психотерапията
теоретична разработка на Елена Шаханова, студент магистърска програма по Клинична Психология, СУ "Св. Климент Охридски", София, дисциплина Психофизиология и психофизиологични разстройства, преподавател д-р Стоян Везенков
“We can retain the hypothesis that the cortex is the seat of ‘consciousness as experience’ by positing that being conscious in the behavioural sense of being awake and responsive is significantly different from having consciousness in the phenomenological sense – that is, being a subject of experience.”
― Mark Solms, The Hidden Spring: A Journey to the Source of Consciousness
But what if we would not need to become conscious of the unconscious?
Нека преминем към красивия български език и се опитаме да навлезем в дилемата съзнавано - несъзнавано. Колкото е стара психологията, толкова време тя се опитва да разреши проблематиката, възникваща между осъзнатите от нашата психика процеси и тези, които са скрити дълбоко извън нейното полезрение. Психоанализата отдавна постулира нуждата от разкриване на безсъзнаваните за човека процеси, мисли, убеждения, но това ли е наистина „лекарството“, от което се нуждаем? В стремежа си да осъзнаем всичко, да знаем какво се случва в този тъй сложен за нас мозък, ние забравяме, че природата неслучайно ни е ограничила в нивото на осъзнаване. Вие бихте ли искали да знаете, какви точно действия извършва всяка една клетка във Вашето тяло в момента? Аз не бих. Бихме открили нов вид непоправима психоза ако това стане възможно. Поглеждайки проблематиката от този ъгъл, защо не се замислим за полезните умения, с които природата ни е дарила? Едно от тези, ако мога да си позволя да кажа, безценни умения е саморегулацията. Човешкият мозък не разполага единствено и само със способността да се учи и да бъде пластичен. В него противоборстват процеси, които от една страна го изкарват от хомеостаза, а от друга се опитват да възстановят баланса. Бихейвиористите преди доста време откриват тенденцията за повтаряне на действия, които носят удовлетворение и ето тук е моментът да споменем, че именно това удовлетворение бива постигнато когато се възвърне хомеостазата - златната среда между спокойствие и известна доза напрежение. Саморегулиращите функции на мозъка се изразяват в модулиране на извършваните от него процеси и тяхната промяна в желана посока.
Взимайки предвид описаното до тук, нека обърнем внимание на психопатологията. Всяко едно разстройство, описано в DSM-V и ICD-10, се изразява в поредица нарушения. Дългогодишни проучвания показват, че повечето от тези нарушения имат съвсем ясно изяснен биологичен субстрат, т.е. наличие на дисфункции в определени части от мозъка. Психиатрите от деситилетия се опитват да излекуват тези дисфункции, но методите им се оказват неефективни. Дори определено лекарство да успее да се справи с предизвиканата от разстройството симптоматика, то причинява странични ефекти и общо взето – от трън, та на глог. Психотерапията, макар и успешна в някои случаи, има лимитиран ефект и понякога е повече плацебо, отколкото лек. Психологическата парадигма от години се нуждае от реформа, от свеж поглед или ако искате дори от смяна на посоката, която да донесе резултати и надежда за пациентите. В последно време, покрай взрива около компютърните технологии и изкуствения интелект, научното дружество се обърна към един стар приятел, а именно – невронауката. Невронауките отдавна представят едно от най-простите решения за дисфункционалностите на мозъка – да му дадем шанс да се учи. Безсмислено е да търсим сложни пътища към безсъзнавани процеси, да утежняваме допълнително живота на вече и без това изтормозените ни пациенти, да ги тровим с лекарства и да ги подлагаме на инвазивни процедури, когато решението е пред нас. Мозъкът може да се саморегулира, да се учи и да подобрява собственото си функциониране.
В настоящия текст, ще разгледаме накратко методиката наречена „Неврофийдбек“. Също така ще обърнем внимание на една от най-изследваните области в психологията, а именно афективните разстройства и в частност депресията, както и ще обсъдим наличните данни относно ефективността на неврофийдбек методиката при този тип нарушения.
Неврофийдбек
Неврофийдбекът е подобласт на мозъчно-компютърните интерфейси (BCI), при която субектът се обучава в постигане на волеви контрол върху текущата невронна активност в мозъчни области или вериги. Принципът на неврофийдбека е изключително прост: чрез запознаване на мозъка със собствената му биоелектрична активност в реално време, той може да подобри своето функциониране и дори да развие своята невропластичност, изразена в структурна промяна. Признавам, че „запознаване на мозъка със собствената му биоелектрична активност“ звучи прекалено сложно, но не е. Служейки си с презентации и картини, различните мозъчни вълни биват илюстрирани, а човекът получава инструкции да ги променя. По този начин, мозъкът сам стига до извода как се случва промяната и запаметява методите, посредством които сее случва тази промяна. Целта е пациентът да разработи и оптимизира стратегиите си за саморегулиране.
Невронната обратна връзка с цел регулация, намира своето начало още през 60те и 70те години. Основава се на биоелектричната активност в мозъка, измервана от електроенцефалограма (ЕЕГ). Обособени са няколко различни категории вълни, които представляват активността на мозъка по време на различни видове дейности. ЕЕГ ритмите са в обхват от 0 до 70 Hz и се регистрират посредством електроди поставени на скалпа. ЕЕГ ритмите са представени подробно в Таблица 1.
Таблица 1
ЕЕГ ритми и техните характеристики
|
Вълни |
Честотен обхват в Hz |
Състояние на проява |
Видове |
|
Бета ритми · Бета 1 · Бета 2 |
>13 · 13 – 21 · 21 – 30 |
Будност |
|
|
Алфа ритми |
8 – 13 |
Покой, при отворени или затворени очи |
· Задни · Роландови · Средно-темпорални |
|
СМР (алфа ритми)
|
8 – 13 |
По време на сензо-моторна реакция |
|
|
Тета ритми |
4 – 8 |
Спонтанни, както и при решаването на задачи |
Челно медиални тета ритми (ЧМТР) |
|
Делта ритми |
1 – 4 |
|
· Корови · Таламусови · Патологични |
Добре е да направим разлика между ЕЕГ ритмите при нормално и нарушено функциониране. Патологичните изменения в мозъка могат да доведат до промени в ритмите. Промените се изразяват в забавяне на вълните или намаляване на честотите на ЕЕГ; поява на ритмите на необичайни локации; ускоряване или увеличаване на честотите на ЕЕГ; поява на отделни бавни вълни в тета обхват при тежка патология. Съществува огромен брой изследвания за анормалните модели на ЕЕГ, свързани с различни медицински и психиатрични разстройства. Тези данни могат да бъдат сравнени статистически с нормативна база данни, която предоставя информация за това как мозъчната активност на пациента се различава от нормите за съответната възраст.
Установено е, че ЕЕГ биологичната обратна връзка (неврофийдбек) е ефективна и води до значителни подобрения на клиничните симптоми при деца, юноши и възрастни, с различни биологични мозъчни разстройства. Тези състояния включват епилепсия, разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ), аутизъм, постравматично стресово разстройство, зависимости, затруднения в ученето, и включват до 10-годишни проследявания на пациенти. Методиката се е установила не само като работеща, но за разлика от други лечения, запазва своята ефективност в дългосрочен план.
Афективни разстройства и неврофийдбек терапия
Групата на афективните разстройства включва едно изключително многообразие от симптоми. Общите характеристики на този вид разстройства са проблеми в регулацията на възникналия афект, неговата внезапна и неконтролируема поява, както и достигането на крайни състояния както в негативния спектър на емоции, така и в позитивния. Възникването на емоции е пряко свързано с повишена активация на централната нервна система (ЦНС). Този ръст в активацията се задейства от ретикулярната формация, лимбичната система и кората на мозъка, които са част от вегетативната нервна система (ВНС). Основният анатомо-физиологичен субстрат на емоциите е лимбичната система и кората. Важна роля при емоционалните реакции, тяхното формиране и изразяване, играят катехоламинните невротрансмитери серотонин, допамин и норадреналин. Във формирането на афекта, участват различни равнища на мозъка. Те се задействат от енергичен заряд, идващ от ретикулярната формация, на нивото на лимбичната система, този заряд придобива качествата на една или друга емоция, а в кората, емоцията бива осъзната.
Едно от най-изследваните разстройства на афекта е депресивното, чрез което ще обсъдим ефективността на ЕЕГ-биофийдбека. Особено голям брой изследвания показват, че депресията е свързана с разлика в активацията на дясната и лявата префронтална кора. Установено е, че лявата фронтална област е свързана с повече положителни афекти и спомени, докато дясното полукълбо е по-ангажирано с отрицателни емоции. Биологичната предразположеност към депресия съществува, когато е налице фронтална асиметрия в активността на мозъчните вълни, с повече лява фронтална алфа активност. Този дисбаланс с повече лява фронтална алфа означава, че лявата фронтална област е по-слабо активирана. Може да се очаква, че тези пациенти ще осъзнават по-слабо положителните емоции, като същевременно ще са по-свързани с отрицателните емоции, които са присъщи за активност в дясната хемисфера. Пациентите с депресия обичайно демонстрират и отдръпнатост в поведението си, което също има неврофизиологична основа. Когато лявото полукълбо е основно „заклещено“ в алфа вълни, се наблюдава не само дефицит на положителен афект, но и отдръпнастост в поведението.
С цел третиране на депресия посредством неврофийдбек методики, е нужно разработване на специфични неврофийдбек протоколи за съответното разстройство. Във връзка с разгледаните по-рано изследвания относно наличието на фронтална алфа асиметрия при депресия, е разработен протокол за модифициране на тази асиметрия, наречен ALAY (АLpha AsYmmetry). Протоколът е тестван върху пациенти с депресия и е установено, че промените в депресивността са трайни. Фронталната алфа асиметрия не просто се изменя в края на лечението, но и остава променена при дългосрочни проследявания. Това е от особена важност, тъй като след фармакологично лечение, водещо до ремисия, фронталната алфа асиметрия остава непроменена, следователно пациентите на медикаментозно лечение продължават да имат биологична уязвимост към бъдеща депресия.
Също така следва да споменем, че за разлика от антидепресантите, неврофийдбек терапията активно включва пациента в неговото лечение. Той не е просто пасивен реципиент на медикаменти, а дейно учещ се индивид, работещ в посока подобряване на собственото си състояние. Терапията не води до зависимост, както медикаментите, и не променя биохимичния баланс на невротрансмитерите в мозъка. Промяната в техните нива е следствие от регулираното функциониране на засегнатите мозъчни региони. Уменията за саморегулация са относително лесно преносими от лабораторна среда, към ежедневието на пациента, което не може да се каже за нито една психотерапевтична школа, тъй като генерализирането на способи за справяне, научени по време на психотерапия, е изключително дълъг и труден процес.
Заключение
За някои може би написаното до тук ще се стори твърде идеалистично. Представената методика на ЕЕГ-биофийдбека ще бъде отречена и заклеймена като редукционистка и ще бъде удавена във фиолосфски догматизми и остарели предразсъдъци. Истината е, че ако целим да направим психологията наука, то би следвало да следваме научния метод, който се състои от акумулиране на знания и интегриране на методики от различни полета. Не е ли нашата цел в крайна сметка да помогнем на своите пациенти по възможно най-добрия и безболезнен за тях начин? Или е по-важно да сме откриватели и да си играем с природата и умовете на другите, като „научно“ изследваме безсъзнавани процеси и интерпретираме по свой собствен начин едни за нас твърде непонятни неща. Науката е наука, защото дава резултати и обяснения. Нека ѝ се доверим и се опитаме да следваме логични и обясними явления. Ако мога да си позволя един философски цитат:
„От множеството теории, които обясняват един и същ проблем еднакво добре, за предпочитане е най-простата, т.е. тази, която използва най-малко предположения.“ – Уилям Окам
Източници
Везенков, С. Р. (2011). Приложна неврофизиология на човека. ЕЕГ фийдбек и биофийдбек. УИ „Неофит Рилски“, Благоевград.
Попов, Г. (2003). Психопатология–феноменология, методология.
Baehr, E., Rosenfeld, J. P., & Baehr, R. (2001). Clinical Use of an Alpha Asymmetry Neurofeedback Protocol in the Treatment of Mood Disorders. Journal of Neurotherapy, 4(4). https://doi.org/10.1300/j184v04n04_03
Hammond, D. C. (2005). Neurofeedback with anxiety and affective disorders. In Child and Adolescent Psychiatric Clinics of North America (Vol. 14, Issue 1 SPEC.ISS., pp. 105–123). W.B. Saunders. https://doi.org/10.1016/j.chc.2004.07.008
Jauhar, S., Hayes, J., Goodwin, G. M., Baldwin, D. S., Cowen, P. J., & Nutt, D. J. (2019). Antidepressants, withdrawal, and addiction; where are we now? In Journal of Psychopharmacology (Vol. 33, Issue 6). https://doi.org/10.1177/0269881119845799
Trambaiolli, L. R., Tiwari, A., & Falk, T. H. (2021). Affective Neurofeedback Under Naturalistic Conditions: A Mini-Review of Current Achievements and Open Challenges. Frontiers in Neuroergonomics, 2. https://doi.org/10.3389/fnrgo.2021.678981
Zaehringer, J., Ende, G., Santangelo, P., Kleindienst, N., Ruf, M., Bertsch, K., Bohus, M., Schmahl, C., & Paret, C. (2019). Improved emotion regulation after neurofeedback: A single-arm trial in patients with borderline personality disorder. NeuroImage: Clinical, 24. https://doi.org/10.1016/j.nicl.2019.102032
Тази статия все още няма коментари