Паник атаки
Епизиодични кризи, изразяващи се в сърцебиене, задух и/или други вететативни симптоми (изтръпване, изпотяване, „вълни“, гадене, главоболие и др.) без видима външна или вътрешна причина, които траят секунди или минути без никакъв волеви контрол, и човек има чувството, че умира, означаваме като паник атаки. Минават, както се появяват, без да има връзка с някакъв конкретен стимул, ситуация или психосоциален контекст.
„Предпаничното функциониране“ е напълно известно и дефинирано в нашите изследвания и наблюдения. А онова, което служи, като пусков механизъм, може да бъде всеки един стимул или натоварване след по-продължително „предпанично функциониране“.
Индикатор за предпанично функциониране е работата на сърцето и сърдечния ритъм, не сърдечната честота (пулс), което може да бъде измерено обективно.
В медицината отдавна се знае, че сърцето бие като метроном 15 минути преди да настъпи смъртта. Вариабилността на сърдечната честота (на англ. Heart Rate Variability) е индикатор за адаптивна и здрава сърдечно-съдова система и „дишаща“ и здрава вегетативна нервна система. Липсата на вариабилност, минути траещи пулсации с еднакъв пулс (метрономско сърце), е предвестник на паник атака, вегетативна криза или катастрофично явление в организма (инфаркт, инсулт или др.). А самата паник атака е мощно покачване на пулса от 80 на 140, например, с цялата съпътстваща симптоматика, без да има никакво физическо или емоционално натоварване, което дава и усещането за безнадеждност и безпомощност. Ако не се вземат мерки моделът се генерализира и все по-честите паник атаки се превръщат в панично разстройство, което влошава неимоверно качеството на живот на човека.
В биофийдбек невротерапията основната ни задача е да увеличим максимално вариабилността на сърдечната честота чрез упражнения и да генерализираме този здравословен модел, който изключва вегетативните кризи, включително и паник атаките. Всеки човек, подложил се на невротерапия с биофийдбек, много бързо се научава да живее по начин, който изключва паник атаките и вегетативните кризи, и буквално забравя за тях. Затова от години справянето с паник атаките е рутинна практика в Центъра.
За съжаление, паник атаките и вегетативните кризи зачестяват все повече сред младите хора, включително и сред малки деца, заради заседналия начин на живот и ширещата се екранна зависимост, която бързо прави вегетативната нервна система ригидна и маладаптивна.
Тази статия все още няма коментари