Посттравматично стресово разстройство

23.03.2023 15:20:32

Посттравматично стресово разстройство

Посттравматично стресово разстройство

Травмата, физическа, психична или психосоциална, води до трайни промени във функционирането на нервната система и мозъка, които могат да бъдат измерени обективно. Обикновено интензитетът на травматичното събитие е толкова голям, че мозъкът изключва съзнателното му възприемане. Функционирането се променя в две посоки – функциониране като при генерализирана тревожност или депресивно функциониране с „изключвания“. И за двата модела тревожността и „изключванията“ са нормални защитни реакции и пазят личността, психиката и тялото от прекомерни натоварвания. Механизмите на защити, които са описани в психологията, имат свои биомаркери в работата на мозъка и нервната система. Страховете и тревожността, както и „изключванията“ след травма могат да бъдат епизодични, при натоварване, само в определени ситуации, само при извикване на определено съдържание или генерализирани през цялото време.

В зависимост от тежестта на последиците върху нервната система и мозъка от травмата се назначава биофийдбек невротерапия, която на първо място укрепва нервната система, на втори етап - ЕЕГ-неврофийдбек невротерапия, която променя функционирането и на мозъка. Крайната цел при наличие на тревожност и страхове е намаляване на напрежението в нервната система и укрепване на възстановителните способности. Генерализираните тревожни състояния се заместват със здравословни модели на функциониране и формиране на собствени способности за тяхното преодоляване при поява.

Крайната цел при депресивно функциониране след травма е да събудим трайно нервната система и кората, като човек се научава да разпознава реакциите на „замръзване“ на вегетативен план и „изключванията“ на кората и се научава да ги замества с активация и будност. Само когато се промени функционирането, човек става готов на физиологичен план да преработва травматичното съдържание. Тогава то може да бъде адресирано вербално - най-често самият човек отваря дума и започва да актуализира и интегрира в себе си случилото се с него. Това е последният стадий от невротерапевтичната програма, която провеждаме.

Коментари

Тази статия все още няма коментари

Остави коментар

Симптоми

Симптоми

Посттравматично стресово разстройство

Посттравматично стресово разстройство

ж ж 2023-04-02T23:13:10+03:00 Посттравматично стресово разстройство

<p>Посттравматично стресово разстройство</p> <p>Травмата, физическа, психична или психосоциална, води до трайни промени във функционирането на нервната система и мозъка, които могат да бъдат измерени обективно. Обикновено интензитетът на травматичното събитие е толкова голям, че мозъкът изключва съзнателното му възприемане. Функционирането се променя в две посоки &ndash; функциониране като при генерализирана тревожност или депресивно функциониране с &bdquo;изключвания&ldquo;. И за двата модела тревожността и &bdquo;изключванията&ldquo; са нормални защитни реакции и пазят личността, психиката и тялото от прекомерни натоварвания. Механизмите на защити, които са описани в психологията, имат свои биомаркери в работата на мозъка и нервната система. Страховете и тревожността, както и &bdquo;изключванията&ldquo; след травма могат да бъдат епизодични, при натоварване, само в определени ситуации, само при извикване на определено съдържание или генерализирани през цялото време.</p> <p>В зависимост от тежестта на последиците върху нервната система и мозъка от травмата се назначава биофийдбек невротерапия, която на първо място укрепва нервната система, на втори етап - ЕЕГ-неврофийдбек невротерапия, която променя функционирането и на мозъка. Крайната цел при наличие на тревожност и страхове е намаляване на напрежението в нервната система и укрепване на възстановителните способности. Генерализираните тревожни състояния се заместват със здравословни модели на функциониране и формиране на собствени способности за тяхното преодоляване при поява.</p> <p>Крайната цел при депресивно функциониране след травма е да събудим трайно нервната система и кората, като човек се научава да разпознава реакциите на &bdquo;замръзване&ldquo; на вегетативен план и &bdquo;изключванията&ldquo; на кората и се научава да ги замества с активация и будност. Само когато се промени функционирането, човек става готов на физиологичен план да преработва травматичното съдържание. Тогава то може да бъде адресирано вербално - най-често самият човек отваря дума и започва да актуализира и интегрира в себе си случилото се с него. Това е последният стадий от невротерапевтичната програма, която провеждаме.</p>

Сравнение на продукти