В опита си успешно да се справим с токсичните отношения в семейството, прибягваме към раздяла и към нови отношения. Какви са рисковете, проблемите и предимствата пред смелите родители, които не искат за себе си и децата си хроничен стрес и проактивно променят себе си и близката си социална среда в търсене и намиране на щастие и благополучие?
При самотното родителство се наблюдават повишен риск от депресия, повишена тревожност от еднолично понасяне на отговорността за семейството, включително финансова, и преумора при поемане на цялостната грижа при отглеждане на децата. Самотните майки са в по-голям риск от депресивни състояния и упражняване на самотно родителство до живот или докато децата пораснат и излязат от семейството. Самотните бащи са по-склонни да търсят нова половинка и да пристъпят към нови отношения. Именно те, обаче, мъжете са в по-голям риск от тревожни разстройства, когато трябва да се адаптират към доведени деца. Критична е обикновено първата година след раздяла или сформиране на ново семейство. Заформените в този период модели на поведение предопределят бъдещото развитие на взаимоотношенията – били те здравословни или не. Защо това е така?
Психосоциалните фактори са основен пусков механизъм за промяна във функционирането на тялото и носят най-голяма тежест в генерирането на дистрес и появата на психотелесни заболявания. Обикновено следващите две години от настъпването на промяна в социалния живот на човека риска от поява на функционални нарушения може да достигне 80% в зависимост от тежестта и броя на стресови събития. Промяната в семейния статус е сериозно предизвикателство пред психотелесния баланс наред с психотравми като смърт и тежки заболявания на близки.
В скалата за тежест на стресорите разводът (73) е на второ място, раздялата с партньора (63) – на трето, бракът – на седмо (50). Повторният брак (45), поява на нов член на семейството (39), сериозна промяна на ангажиментите в семейството (35), включително много повече или много по-малко от обикновеното, както и напускането на дете от дома (29), голяма промяна в броя на членовете на домакинството (19) и всяка една по-сериозна промяна в социалния живот на човека предизвиква стрес реакции в организма и тества устойчивостта и капацитета на нервната система. Повече от 150 единици от скалата за тежест на стресорите води до 50% вероятност да се появи психотелесен проблем. Ключът към здравето е продължителността на действието на стресорите преди човек да намери решение, да ги неутрализира и да си възвърне здравословния ритъм на живот. Повече от три месеца невъзможност да се разреши един проблем или успешно да се неутрализират стресорите от социален, най-вече от семеен характер, се случват следните функционални промени, които означаваме като хроничен стрес.
Нивата на хормона кортизол, които са следствие от хронично по-високия тонус на алармената система (повишено отделяне на адреналин), предизвикват хронифициране на стрес реакциите в тялото. Глюкокортикоидните рецептори върху невроните са чувствителни към кортизола и другите стрес хормони и се намират в различни зони в мозъка, най-вече в амигдалата, хипокампуса и префронталния кортекс.
Активираните кортизол-чувствителни рецептори в амигдалата предизвикват страхови и тревожни състояния и реакции, от една страна, и карат хипоталамусни неврони да произвеждат и отделят кортикотропин освобождаващ хормон, който чрез хипофизата и нейния адренокортикотропен хормон мобилизира освобождаването на глюкокортикоиди и кортизол от кората на надбъбречната жлеза. Оста хипоталамус-хипофиза-надбъбрек (кора), заедно със активацията на симпатикуса и сърцевината на надбъбрека, която освобождава норадреналин и адреналин, които въпреки че са невротрансмитери влизат директно в кръвообращението са в основата на алармената система на тялото, която реализира стрес реакциите.
Тъй като стрес реакциите от своя страна усилват (положителна обратна връзка) отделянето на стрес хормони при дълготрайно несправяне със стреса се оформя добре познатия ни порочен кръг. Заформен веднъж, той прави нервната система все по-чувствителна към стресори, реакциите се усилват с времето, а фазите на изчерпване се достигат все по-бързо. Три основни последици се наблюдават при хроничния продължителен стрес – невъзможност за учене и развитие, поява на психотелесни заболявания и превръщане на живота ни в токсичен фактор за околните ни близки – родители, партньор, съпруг, деца.
Описани са няколко естествени функционални спирачки на алармената система, които понижават нивото на кортизол и връщат баланса в тялото – вагусова, хипокампална и префронтална активация. Тя е свързана със споделената отговорност, спокойна любяща атмосфера на съжителство, чувство за сигурност, защитеност и подкрепа, възможност за по-лесно справяне с възникнали проблеми, предизвикателства и промени в социален план и др.
Как самотното родителство и влизането в ново семейство с доведени деца носят риск от развитие на психотелесни заболявания (най-често наблюдаваме: разстройство на съня, депресия, висока тревожност, страхови разстройства, синдром на вегетативна дизфункция – главоболие, , умора, апатичност, социална самоизолация, хранителни нарушения и др.), ниска работоспособност и завишен риск от психични и личностови разстройства и в крайна сметка от социално изключване?
Това е основна изследователска и терапевтична тема в Центъра и натрупаният дългогодишен опит доведе до разработването на цялостни програми за родители и двойки за справяне с психотелесния дисбаланс и функционални нарушения в резултат на социални и семейни проблеми и предизвикателства. Програмите включват невротренинги с биофийдбек и ЕЕГ неврофийдбек и човек с наша помощ усвоява способността сам да овладява стрес реакциите чрез вагусова, хипокампална и префронталнокортикална активация.
Тази статия все още няма коментари