Умерената тревожност или стрес, позната още като сценична треска на хората на изкуството, е понякога повече от благоприятна за виртуозни изпълнения. Но премине ли една граница, сценичната треска се превръща в пристъп на паника с катастрофални последици. И двете се характеризират с повишаване на пулса, учестено дишане, мускулно напрежение, изострени сетива, „пеперуди“ или „самолети“ в стомаха в зависимост от културната окраска на субективното преживяване.
Отношението между предстартовата или сценичната треска и качеството на изпълнението е сложно и много индивидуално. Всякакви варианти на успех и неуспех се наблюдават при нашумелите напоследък телевизионни формати за млади талантливи изпълнители, като „Х фактор“, „България търси талант“, „Гласът на България“ и др. Емоционалната буря или „прегарянето“ (burn out) понякога „отнася“ таланта и оставя след себе си дълбока следа на разочарование.
Самовнушението, че всичко ще бъде наред, че ще се представят прекрасно или че славата от успеха е много близо, по-скоро пречи, отколкото да помага в такива случаи.
Какво може да помогне за преодоляването на всички пречки на сцената, за да блесне талантът?
Дванайсетгодишният А., който свири на пиано, развил пристъпи на паника при излизането си на сцена. Първия път се наложило да се извини на публиката и да напусне залата, защото не можел да изсвири и нота, а втория път още предишната вечер заявил, че се отказва от представлението. Той споделя, че пристъпите му са прекалено силни, без видима разумна причина, но не може да ги контролира по никакъв начин.
Всъщност този млад музикант представлява е 1% от всичките 59% от изпълнителите, които преживяват негативните последици от сценичната треска. Но при А. се стигнало дотам, че развил „реакция на замръзване“ или пълен блокаж (сърцебиене, задух, вцепеняване и др.) при излизане на сцената и трябвало да се откаже изобщо от концерти.
Майката на А. описва сина си като зависим от свиренето на пиано и че нищо друго не го прави толкова щастлив и пълноценен, въпреки че всичко останало (математика, писане, рисуване) също му се отдавало. В същото време учителят му по пиано твърди, че А. е толкова талантлив, че един ден може да се превърне в професионален пианист.
Майка му споделя, че вкъщи А. често се държи конфликтно, повишава тон, затръшва врати и иска всичко, което прави, да е перфектно. Много често се разстройвал силно, когато не получавал максимални оценки от тестовете в училище. Мечтаел да стане пианист виртуоз и да радва хората с изпълненията си.
Но как да покаже своя талант и да продължава да се развива, като всеки път когато излезе пред публика, получава пристъпи на паника?
Майката на А. потърсила специализирана помощ и екип от специалисти се заел със случая. Психолог диагностицирал спецификата на тревожността на А., използвайки шест специализирани теста. Соматичните, поведенческите и когнитивните аспекти на тревожността при различни ситуации показали два пъти по-високи резултати от нормалните, с изключение на свиренето на пиано сам вкъщи.
След това започнала целенасочена терапия, проведена от екипа от специалисти.
Специалистът по биологична обратна връзка (биофийдбек) назначил първоначални сесии с дихателна програма за релаксация, включваща контролирано дишане в домашни условия, за да се чувства комфортно пациентът. Доказано е, че такова контролирано дишане с биологична обратна връзка (дихателен сензор и лаптоп) влияе стабилизиращо на сърдечната дейност и има общ възстановителен ефект. От четири вида диафрагмено дишане (различни времеви съотношения между вдишване и издишване, 1:1 и 1:2, със и без паузи между тях) било избрано онова, при което А. се чувствал най-добре. Той избрал вариант четири, а и измерванията също показали най-оптимална работа на сърцето при него. Той включвал кратки паузи и след вдишване, и след издишване и съотношения между вдишване и издишване 1:2.
За десет трийсетминутни сесии А. овладял този модел на дишане, като спазвал правилото да не вдишва твърде дълбоко, за да се избегнат ефектите на хипервентилация. След обичайните техники за трансфер на уменията след края на програмата А. можел да изпълнява заученото дишане без активна биологична обратна връзка на екрана.
Майка му и учителят по пиано забелязали значителна разлика в концентрацията и вниманието на А., като той станал още по-прецизен по отношение на детайлите.
Оставала само още една стъпка до осъществяването на голямата мечта на А. – да се научи да се фокусира върху модела на дишане по време на публични изяви, да изчисти ума си от други мисли и да остави талантът му сам да се прояви.
След първото успешно представяне на А. пред публика всичко си дошло на мястото.
Днес талантливият младеж върви бързо и решително по пътя на творческото си развитие. А осъществяването на голямата му мечта вече не е мираж.
Авторът на материала се позовава на статията на Kennedy, T. D., W. A. Edmonds (2012) Wind Instruments Players Are Not Only Musicians Affected by Breathing.
Тази статия все още няма коментари