Историята до момента
По време на интервюто при първоначалната преценка стана ясно, че симптомите й датират отдавна и че вследствие на грешна диагноза е била подложена на десетки операции на дебелото черво. Поради състоянието й се наложило да напусне престижната си работа и тя постепенно изпаднала в пълна социална изолация. Накрая била изпратена на психиатър и започнала да приема антидепресанти. Половин година по-късно нямало никакво подобрение на симптомите, а депресията непрекъснато се задълбочавала. Безсъние, постоянна тревожност, чувство за безполезност и безнадеждност съпътствали живота й и се отразявали както на отношенията вкъщи, така и на собствените й мисли и постъпки. За щастие, съпругът й я подкрепял през цялото време и когато се срещнахме, беше готов на всичко, за да може тя да се върне към нормален живот. Междувременно пациентката бе изпробвала всевъзможни традиционни и алтернативни видове лечение. В клиника зад граница й поставили диагнозата синдром на раздразненото дебело черво и така за първи път се появил лъч надежда за адекватно лечение.
Конструиране на програмата от упражнения
След първоначалните измервания и направените тестове се установи липса на всякаква реактивност към различните стрес-стимули, типични за човек в дългогодишно депресивно състояние. Пулсът беше изключително ускорен, докато външният вид показваше апатия и безразличие. Съвместно с нея и съпруга й определихме целите на терапията, обсъдихме и ограничителните фактори. Един от тях беше, че семейството живее далече и за всяко посещение в кабинета се налагаше да пътуват над 300 километра.
Програмата от упражнения беше конструирана, упражненията – индивидуализирани и незабавно започнахме работа. В тях специално беше включен и съпругът й – като активна страна, а не като пасивен наблюдател, каквато беше ролята му и до момента.
Ход на практическото упражняване
По време на тренировъчните сесии в кабинета младата жена още в кабинета видя и усети резултата от различните видове активност и упражнения, а след това осъзна, че всичко е в нейните ръце и може да управлява процесите в тялото си, без да бъде зависима от външна намеса.
След първите седмици жената започна да спи дълбоко и нормалният сън се завърна в ежедневието й, което беше една от първите цели на терапията. След като тя овладя способността да се отпуска и да сваля напрежението посредством упражненията, които заедно подбрахме за нея, преминахме към връщане на основните ежедневни дейности, отпаднали в хода на заболяването. Отново чрез упражнения – както в кабинета, така и провеждани самостоятелно вкъщи – емоционалната й реактивност към сетивни и вербални стимули се възвърна. Постепенно настанаха малки промени на много саморегулаторни нива – промени във физиологията, промени в дейностите, промени в общуването, и постепенно тя се научи да ги управлява със собствени усилия. Основните симптоми отзвучаха и отстъпиха място на прояснен поглед, усмивка, самоконтрол и поставяне на все по-високи цели за постигане. Развитието във всичките му проявления отново беляза трайно живота й.
След тримесечно практикуване на програмата за самопомощ с биологична обратна връзка (биофийдбек) пациентката започна да обмисля възможността отново да започне работа. Развлеченията като част от ежедневието й отново присъстваха като желана цел и инструмент за укрепване на новото динамично равновесие между тялото, ежедневните дейности, общуването с любимите хора и удовлетворението, че сама управлява живота си.
Трансфер
При трансфера на новите умения за самостоятелно управление на състоянието преминахме заедно през три кризи. За преодоляването им ключова роля изигра нейният съпруг и собственото й постоянство в упражненията. Дългогодишният порочен кръг на безнадеждност и страдание, „трениран“ десетилетие, след няколкомесечна борба отстъпи на новите здравословни навици. Въздишка на облекчение, спокойно изражение и усмивка засияха по лицата на цялото семейство.
Един много тежък случай беше овладян.
Тази статия все още няма коментари