Страхът е афектно-емоционална реакция на организма към животозастрашаващи или увреждащи стимули, ситуации или при директна заплаха и опасност. Има естествени страхове, които са вродени и ни пазят от нараняване, и са част от инстинкта за оцеляване. Но има и придобити страхове, които се проявяват с мощни реакции в тялото, предизвикани от несъществени или неутрални стимули. Човек може да придобие страхови реакции чрез заучаване и при множество повторения и неуспешни опити за справяне, те да се превърнат в общи генерализирани реакции, страхово разстройство, или специфични генерализирани реакции към конкретни стимули или обекти, фобии. Съществува безкрайно разнообразие от тях, което показва и индивидуалното им придобиване.
Страховата реакция и тревогата имат абсолютно идентичен механизъм в мозъка на човека, но се различават по „вертикалните функционални комплекси“, които се придобиват индивидуално. На вегетативен план е мощна реактивност и симпатикотония, както при тревожността, или рязко изключване чрез реакции на замръзване, блокаж, ступор, колапс, за разлика от тревожността.
В зависимост от генерализираната реакция на вегетативен план („бий се или бягай“ или „реакции на замръзване“) биофийдбек невротерапевтичните сесии ги променят и заместват с ориентировъчни реакции по различен начин и постигат здравословно балансирано функциониране, като постепенно се подготвя нервната система и мозъка за конфронтация със стимулите, предизвикващи страх. Рутинна практика в Центъра, при която за около 3-6 месеца се постига траен и устойчив резултат – преодоляване на страховете и фобиите.
Тази статия все още няма коментари