Инструменталното учене е най-лесният и бърз отговор на въпроса защо биологичната обратна връзка (биофийдбек) работи и води до трайна промяна в състоянието на тялото и поведенито на човека. Неминуемо обаче следва въпросът: „А какво е инструментално учене?“. И въпреки че отговорът е малко по-пространен, ще се опитаме да ви разкажем за него накратко.
В инструменталното учене няма замесени същински инструменти, няма го и кучето на Павлов с условните рефлекси. Всъщност това е история за котки и лабиринти.
Към края на XIX в. американският психолог Едуард Торндайк – по това време тъкмо завършил университета –с интерес наблюдава как котки успешно намират изхода от построения от него лабиринт от картонени кутии в едно мазе в Харвард. Когато ги вкарвал за пръв път в лабиринта, на котките им отнемало доста време да открият пътя към изхода. При следващите опити обаче те все по-рядко правели грешни избори и все по-често – правилни. Така с течение на времето им отнемало все по-малко време да напуснат лабиринта. Благодарение на изучаването на тяхното поведение през 1898 г. Торндайк формулира т.нар. Закон за ефекта. Този закон е доста сходен с откритията на руския физиолог и психолог Иван Петрович Павлов, направени четири години по-късно. Законът гласи:
„От няколкото отговора на една и съща ситуация тези, които са придружени или последвани непосредствено от задоволяване на животинското желание при равни други начала, са тясно свързани със ситуацията, и когато тя се повтори, е много вероятно да се повтори и отговорът; тези, които са съпроводени или последвани непосредствено от неразположение и неудобство по отношение на животинското желание при равни други начала, нямат силна връзка със ситуацията, и когато тя се повтори, е малко вероятно да се повтори и отзивът“.
Законът на ефекта всъщност се определя като формиране или потушаване на тенденция за реагиране.
Този закон – освен при котките и кучетата – важи с пълна сила и при хората. Това означава, че човешкият мозък също подкрепя поведението, което бива награждавано, и избягва поведението, за което не получава награда или бива санкционирано по някакъв начин. А когато става въпрос за поведение, всъщност се имат предвид и несъзнаваните процеси в организма. Именно те са определящи за състоянията ни, а често пъти и за появата на нежелани специфични реакции и симптоми.
А когато към „котешките“ наблюдения на Торндайк се добавят достиженията на съвременните невронауки и разработените апарати за биологична обратна връзка, се получава естествен инструмент за саморегулация. Сензорите за биологична обратна връзка (биофийдбек) са в състояние да отчетат в реално време динамиката на процесите в организма, а специализираният софтуер превръща тази динамика в забавна компютърна игра, в която човек получава удовлетворение и подходящо възнаграждение за постигането на желаната динамика на съответните процеси. И също като котките в лабиринта след краен брой упражнения човешкият мозък усвоява ново умение – да предпочита възнаграждаваното поведение и да избягва неговата противоположност. По този начин при бъдеща поява на негативен процес тялото автоматично го регулира в желаната посока. И voilà – сами, и най-вече без специални усилия или замисляне, сме в състояние да поддържаме здравословно равновесие на процесите в тялото като пулс, артериално налягане, периферно кръвообращение, активност на мозъчната кора, мускулен тонус и др.
Автор: д-р Стоян Везенков
Тази статия все още няма коментари