Заекване
В нашата практика се прилага комплексен подход за терапия на заекването, който е уникален и стъпва върху собствени психофизиологични изследвания.
Високото напрежение, което обикновено очакваме при хората, които заекват, особено при лицевите гримаси и съпътстващите движения при високата степен на тежест, всъщност важи само при децата. Наши изследвания показват, че при възрастните над 18 години, всъщност, преобладават реакциите на замръзване, които корелират с отбягващото поведение, включително и логофобията. Съпътстващите движения, които се увеличават с времето, са всъщност опит за активиране при иначе все по-слабата базова активация на симпатикуса при говорната дейност. ЕМГ биофийдбек модалността е неизменна част от предлаганата от нас невротерапия. Електродите ги поставяме върху лицевата мускулатура или мускулите на шията и гърба, за да се измери тяхното съкращение при говорната дейност. Ефективно могат да се адресират и преодолеят чрез невротерапия с ЕМГ биофийдбек синкинезии или съпътстващо поведение – тикове, спазми, неконтролирани движения на устните, шията, крайници и др.
При децата, които заекват, се наблюдава по-висока от нормалната тонична активност на симпатикуса и често признаци на вегетативна дистоничност, която може да бъде следствие, но и причина за перзистиращото заекване, което се влошава при определени говорни ситуации и рязко се подобрява при други.
Терапията при децата и при възрастните се различава съществено в нашата практика, както като подход, така и като междинни и крайни цели, които се преследват.
Заекването както като причини, така и като проявление е изключително разнообразно и нашето мнение е, че трябва да се оценява и терапевтира индивидуално. Говорната дейност като функция на капацитетите и адаптационните способности на говорната функционална система може да бъде повлияна от всички подлежащи функционални системи – сензорни, изпълнителски, внимание, афектна, вегетативна.
Онова, което показват нашите изследвания е наличието на т.нар. „вертикални комплекси“ или високи корелационни коефициенти при децата и лицата, които заекват, в сравнение с контролните лица, между говорните събития – блокажи, удължавания, повторения, и редица физиологични показатели по основните функционални равнища – афектна система, бърз парасимпатикус, симпатикус, парасимпатикус, ентерална нервна система.
Освен това е характерна и „хоризонтална поляризация“ на симптоматиката, както беше отбелязано по-горе по оста подвидове заекване и/или запъване.
По това заекването не прави изключение, в сравнение с други психосоматични нарушения, при които се наблюдават такива високи корелации между отделните функционални нива и конкретна висша корова функция, както и поляризация на хоризонтален план при манифестирането на симптоматика (заекване/запъване и блокажи, удължавания/повторения).
Задачата, която решаваме, при невротерапията с биофийдбек и ЕЕГ неврофийдбек е да постигнем саморегулация на всяко едно от горепосочените нива и свободно, спонтанно, временно напасване с поддържане на функционална вариабилност на всяко ниво. Така „вертикалните комплекси“ с принадлежащата им симптоматика се заместват със свободни вариации, тоест ниски коефициенти на корелация, между отделните саморегулиращи се функционални нива, което всъщност е здравословното функциониране.
Парадоксално е, че динамичният хаос във функционирането е по-близко до здравословното функциониране, в сравнение с подредеността на „вертикалните комплекси“, които се манифестират с разнообразни симптоми. Според нас, това е причината за повечето психосоматични нарушения и заекването е един много показателен пример, от който можем да научим много, защото говорната дейност е първата и най-базова съзнателна дейност, върху която стъпва цялата психична организация на човека.
Тази статия все още няма коментари