Собствена авторска комплексна невротерапевтична практика с биофийдбек и ЕЕГ-неврофийдбек
След повече от 15 години практика, в преследване на висока ефективност на невротерапията при повлияване на огромен спектър от функционални нарушения, се оформи авторска комплексна терапевтична практика на Център за приложни невронауки Везенков, гр. София, която се различава съществено от съществуващите у нас и по света невротерапевтични школи.
Как обикновено протича комплексната невротерапия в Центъра?
След проведена пълна първоначална функционална оценка, която включва оценка на вегетативната нервна система и на кората на мозъка (qEEG), се набелязват основни етапи на биофийдбек терапията.
Тя започва обикновено с укрепване на вегетативната нервна система и увеличаване на нейния капацитет, за да може да се подготви за осъществяване на промени. Генерализираните модели на патологично функциониране се заместват бавно и постепенно със здравословни модели чрез прости упражнения и техники, които реално променят сигналите чрез активна обратна връзка. Промяната на сигналите се визуализира чрез биофийдбек софтуера по различни начини, за да се даде обратна информация на мозъка кое функциониране е желано и кое - не. В невротерапевтичните сесии с биофийдбек се изработват инструменти за повлияване на състояния, залагат се здравословни модели на функциониране, изработват се ефективни индивидуални техники, които клиентът да може да приложи в динамиката на своето всекидневие и натовареност.
Първият здравословен модел, който се постига в невротерапията е достатъчен, пълноценен и качествен сън. Лесното и бързо заспиване, подобряване на дълбокия сън, както и промяна в сънищния живот са първите основни постижения на невротерапевтичната работа преди да се започне същинската терапия.
В подготвителния етап на невротерапията човек се учи да влиза в здравословни модели на функциониране на сърдечно-съдовата система, включително и периферно кръвообращение, което включва и балансиране на вегетативната нервна система и нейните дялове – бавен парасимпатикус, симпатикус и бърз парасимпатикус.
Вторият здравословен модел, който използваме в невротерапията е откритата от Lehrer (1991, 2001, 2020) резонантна честота на три основни физиологични ритми – дихателен, сърдечен и този на артериалното налягане. Той се постига по множество различни начини в зависимост от индивидуалните особености и нагласи на човека. Този уникален резонанс на вегетативен план жаргонно наричаме „дишане на нервната система“ или „дишане на сърцето“ и се различава значимо от релакс състоянията, постигани с всевъзможни релакс техники. За разлика от дълбоката релаксация, резонансът е особено състояния на покой, но се характеризира с готовност за действие, за участие. Ключът към постигането му е последователното редуване на активация на симпатикуса (една от четирите активиращи системи, англ. arousal systems) и бързия парасимпатикус, който инервира чрез миелинизираните си клончета диафрагмата и гласните връзки, а оттам подготовка на телесните процеси към просоциално поведение. Изисква се няколко месечна теоретична и практическа подготовка, за да се усвои достатъчно добре от обучаващите се невротерапевти и да стане ефективна практика за промяна на функционирането. За сравнение, еднодневни (двудневни или дориц едноседмични) обучения, предлагани под формата на уебинари по света, са практически крайно недостатъчни и неефективни.
Тренингите с биофийдбек научават човека да разпознава вегетативния резонанс като дискретно състояние и функциониране, което се различава от всички останали, включително и от дълбоко релаксирано състояние. Едва тогава се започва работа с „огнища на напрежение“, които се изразяват в различна психосоматична симптоматика – болки, подуване в корема, променена перисталтика (запек или разстройство), болки във врата, гърба, кръста, главата, очите и т.н. Всяко едно огнище на напрежение се обработва поотделно и последователно, обикновено се започва с по-слабите и се върви към силно изразените. Целят се малки промени всеки ден. Обикновено за 3 месеца, това са 12 сесии, по веднъж седмично, се постига пълен вегетативен баланс и пълно овладяване на вегетативни кризи и симптоми. Това е минималния период, който е необходим, за да се смени един порочен вегетативен модел със здравословен. Едва когато е постигнато овладяване на цялата вегетативна симптоматика и има стабилно работещ здравословен модел на вегетативен план, може да се пристъпи към отработването на психо-социални конфликти, проблеми, афективна саморегулация и т.н.
Това е основната динамика на невротерапията. Но що се касае за това как точно се постига вегетативния баланс е въпрос на продължително практическо обучение и изграждане на умения и способности на невротерапевта да индивидуализира терапията и да постига висока ефективност в работата си. Основният въпрос всъщност не е „Какво?“, а „Как?“ се постигат конкретни резултати с конкретния човек. Резервирайте оценка тук >>>>>
Р
Ще споменем някои характерни особености в хода на невротерапевтичния процес.
Основните стрес реакции – „бий се или бягай“ с прекомерна активация на симпатикуса, „замръзване“ с прекомерна активация на парасимпатикуса, в конкретни ситуации или дейности или вече оформени като генерализиран модел на функциониране (включително и в покой), могат да бъдат измервани обективно и най-вече показвани обратно във всеки един момент на самия човек в реално време, за да може да се научи да ги разпознава. Всяко патологично функциониране – генерализирана тревожност, паник атаки, депресивност и т.н., се измерва обективно в параметри на измерваните сигнали и те биват адресирани за промяна. Всяко нежелано функциониране, освен патологичните, например, реакции на потискане, прекомерен контрол или табуиране, невъзможност за възстановяване след натоварване, невъзможност за изключване или превключване, липса на будност, на концентрация, на селективно или неселективно внимание, автоматични мисли, „жужене“ и много други също биват обективно измервани и визуализирани чрез биофийдбек и ЕЕГ неврофийдбек софтуера.
Резервирайте оценка тук >>>>>
Първо, нашата практика включва както биофийдбек, така и ЕЕГ-неврофийдбек в тази последователност. По света най-разпространено е невротерапията да бъде или само биофийдбек или само ЕЕГ-неврофийдбек. Единствено канадската школа използва биофийдбек като подготовка за ЕЕГ-неврофийдбек, но с акцент неврологичната обратна връзка.
Второ, в нашата практика сме изключили всякакви стимулационни методи от невротерапията (транскраниална с променлив ток tACS, транскраниална с прав ток tDCS, транскраниална със случаен шум tRNS, пулсиращо електромагнитно поле pEMF, дълбоко мозъчна електромагнитна DBMS, аудио-визуална AVE, плацебо и др., вкл. субстанциални – фарма, добавки и др.). В почти всички невротерапевтични практики по света се използват една или повече стимулационни процедури преди или по време на ЕЕГ неврофийдбек. Ние разчитаме единствено и само на собствените регулаторни способности на човека, развиващи се със собственото му темпо и готовност за промени. Дълбоко сме убедени, че без да бъде подготвен човека за промяна и без да я осъществи той самият, тогава, когато е готов за нея, всичко останало е вид насилие върху телесната организация, дори да е с негово информирано съгласие. Чрез стимулационните методи се получават често по-бързи промени, но те са нетрайни, ограничават се само до протичането на стимулацията и кратко време след това и не могат да бъдат генерализирани, да се превърнат в устойчиви модели. Нещо повече, когато телесните процеси привикнат да постигат динамично равновесие или някаква промяна чрез външна помощ, вид стимулация, то собствените регулаторни процеси отслабват. Дали ще бъде фармакологично въздействието или електро-магнитно, аудио-визуално, сугестивно (чрез езика), крайният резултат е краткотраен и собствените способности за постигането му отслабват, съответно собствените капацитети за справяне и саморегулация намаляват.
Трето, когато бъдат преодолени основните симптоми и оплаквания на клиента, тогава започва същинската работа по постигане на биопсихосоциална хомеостаза, високо качество на живот и постигане на на конкретен или абстрактен смисъл в живота. През цялото време на същинската работа се използва биофийдбек самостоятелно или в комбинация с ЕЕГ неврофийдбек. Тоест крайната цел на комплексната интегрална невротерапия е постигане на здравословно функциониране и развитие в личностен и социален план, с усвояване на дълбоко разбиране на психотелесните процеси като разумна обратна връзка за всичко, което сме и правим вътре и вън от себе си. В това отношение нашата практика прилича на психотерапевтичните подходи, но само на пръв поглед. Съществената разлика идва от постоянното наблюдение на живо, от страна на клиента, на собствените безсъзнателни реакции и състояния при отработването на проблеми и намирането на решения на психо-социален план. По всяко време на работата на клиента върху себе си, той получава обратна връзка от тялото, чрез което се постига здравословна актуализация на всичко, което е готов да промени и да се издигне до общочовешките дилеми в съвременния етап на развитие на човешкото общество. Майсторството на невротерапевта е да създаде пространство, чрез адекватни активни обратни връзки (единични, двойни и повече), подходящи модалности (HRV, SCL, GSR, T, HEG, qEEG), за да може човек да актуализира ефективно психо-емоционалното и психо-социалното си функциониране чрез психотелесната си динамика като обратна връзка.
Повечето невротерапевтични практики по света се ограничават само до премахването на симптоматиката и оплакванията, като ги атакуват директно, без да се задълбочава разбирането на човека за причините, които ги довеждат, а те най-често са от психо-социално естество.
Четвърто, крайната цел в нашата практика е да се създадат и непрекъснато да се обогатяват у човека неговите субективни преживявания за безсъзнателните психо-телесни процеси и тяхната динамика, за да може самостоятелно, без помощта на биофийдбек или други мониторингови апарати, да поддържа своята биопсихосоциална хомеостаза.
Резервирайте оценка тук >>>>>
Това е в пълен противовес на световните тендинции да се мониторират на живо всички възможни телесни процеси (телемедицина) с цел превенция, но не и развиване на способности за саморегулация. Сливането на дигитални устройства, чипове и т.н. с постоянно достигане до съзнанието на информация от тялото е точно противоположната посока на развитие на невротерапията от това, което правим ние. С това нашият подход се нарежда до другите хуманистични направления, чрез връщане на човека към богатството на субективните преживявания и активно участие в социалните процеси чрез целесъобразни действия, чувства и мисли, като тялото му освен, че само регулира процесите си, но му дава една друга информация като обратна връзка, чисто субективна, в контекста на постигането на все по-сложна комплексност и интегралност на неговата биопсихосоциална хомеостаза. Постоянното следене на параметри на телесни процеси от апарати, чипове и други, освен че невротизира, то превръща човека в роб на своята телесна организация и не може да постигне интеграция с психо-социалната си организация, като постепенно обеднява неговата субективна оценка и отслабва неговата личностова, Азова организация.
Пето, централна роля в нашата работа е всъщност биофийдбек невротерапията, а не ЕЕГ-неврофийдбек, както е в световната практика. С други думи, извеждаме централна роля на сърдечно-съдовата система и нейната саморегулация чрез вегетативната нервна система в цялостната биопсихосоциална хомеостаза, а не на коровите процеси. Основна роля в саморегулацията на човешкия живот играе буквално сърцето, а не мозъкът и централната нервна система. Разбира се, саморегулацията трябва да бъде постигната на всяко равнище на организация, но диригентът на всички саморегулиращи се системи се явява сърцето и сърдечно-съдовата система с нейните кръгове на кръвообращение, включително локалните капилярни мрежи в отделните органи и невронни мрежи в мозъка. Ще дам един пример, който онагледява този по-различен поглед на цялостната хомеостаза на човека. Сърцето със своите удари създава мощно електромагнитно поле, което може да бъде измерено с магнитни сензори в радиус от 5 метра около тялото. Знаем от невробиологията, че всеки неврон (и мускул) е възбудим, тоест реагира на промяна на електромагнитното поле, съответно промяна в потенциали. По този начин създаваните от сърцето потенциали директно достигат до всеки неврон и всяка мускулна клетка като създават едно пулсиращо електромагнитно поле, към което те трябва да се настроят, синхронизират, десинхронизират или неутрализират. В неврологията сърдечният артефакт, който се регистрира в рутинно ЕЕГ, се изрязва като ненужен, за да се види „самостоятелната“ работа на невронните мрежи. Но отскоро се заговори за сърдечно-евокирани потенциали, наравно със сетивните евокирани потенциали и събитийно-свързаните потенциали, изучавани в психофизиологията. Не можем да си затворим очите за наличието на мощната директна електромагнитна собствена стимулация от страна на сърцето върху цялата нервна система, включително и всички мускули в тялото – гладки и скелетни. Друг пример е образната диагностика с фЯМР, която мери всъщност метаболизма на глюкоза, за да покаже кои неврони са активни при съответен процес, но всъщност оцветява местата или капилярната мрежа, която снабдява с глюкоза активната невронна мрежа. Отново локалното кръвообращение и локалното снабдяване с кислород и глюкоза е в основата на активността на невронните мрежи и в този контекст са чисто невроналните процеси на генериране, провеждане и предаване на нервни импулси, акционни потенциали, както и цялата невромодулация в синапсите.
Резервирайте оценка тук >>>>>
Наскоро се разбраха молекулярните механизми на клетките и режимите й на функциониране при хипоксия, намалено съдържание на кислород. Към този процес невроните са най-чувствителните клетки в сравнение с всички останали. Съществуват и още аргументи за централното място на сърдечно-съдовата регулация в работата на мозъка и отделните функционални системи – сетивни, изпълнителски, мрежи на вниманието, афектна, памет, от една страна, и поддържането на цялостната биопсихосоциална хомеостаза, от друга. Тук само ще се повдигне леко завесата към тази нова парадигма за човека, която развиваме в нашата практика.
Шесто, ключова роля в невротерапевтичната практика играе самият биофийдбек невротерапевт. Световната практика се задоволява с кратки обучения на различни терапевти от други области – лекари, психонаналитични, индивидуални и други психотерапевти, когнитивно-поведенчески психотерапевти, физиотерапевти, ерготерапевти, говорни и езикови терапевти и много други, в биофийдбек и ЕЕГ-неврофийдбек методологията и я превръщат в съпътстваща и допълваща терапия.
Резервирайте оценка тук >>>>>
Обученията по света се задоволяват само в преподаване на базови познания за владеене на биофийдбек или ЕЕГ-неврофийдбек апаратура и софтуер, както и познаване на биофийдбек или ЕЕГ-неврофийдбек протоколи и тяхното следване. Колкото повече напредват изследванията за дискриминиране на основните функционални нарушения и психопатология, толкова по-автоматизирани стават протоколите за неврофийдбек за „нормализиране“ на мозъка. Апогеят в тази тенденция бележи z scores LORETA ЕЕГ неврофийдбек протоколите, които автоматично „нормализират“ параметрите на количественото ЕЕГ, като непрекъснато го сравняват с невробазата, която сме закупили. При така практика, постепенно невротерапевтът ще бъде заменен с изкуствен интелект, който ще диагностицира и терапевтира работата на мозъка според невробазата без да се вземе предвид субективения, психо-емоционален, личностов и социален аспект на човека.
Тук отново нашата практика се различава съществено от световната. Преди да започне да практикува, биофийдбек невротерапевтът, обучен от Центъра, трябва сам да постигне биопсихосоциална саморегулация в собствения си живот, минавайки през комплексната невротерапия, която ще практикува след това. Това е дълъг процес на терапия, за да достигне до равнищата на самоактуализация и изследователски подход към всички аспекти на живота си. В каквато степен владее собствената си биопсихосоциална хомеостаза, в такава степен ще може да я предава на клиентите си в своята практика.
Човешкото отношение между невротерапевта и клиента не бива да бъде заместено от изчисленията и алгоритмите за сравняване с „нормализиран“ мозък от 1000 души в невробазата. Самият човек не бива да бъде „нормализиран“ без да се има предвид неговата психосоциална организация. В дългосрочен план тази световна тенденция с голяма вероятност ще започне да обезчовечава дори тази хуманна терапия. Затова в Центъра обученията за биофийдбек невротерапевти рязко се разграничават от тази световна тенденция и поставят човешкото във всичките му аспекти на терапевтичния процес на първо място.
Резервирайте оценка тук >>>>>
Както споменахме по-горе, започваме с биофийдбек тренинги и постигаме вегетативен баланс и саморегулация. Едва след като подготвим нервната система за промени и увеличим капацитета й, продължаваме с по-фините настройки на коровата активност чрез ЕЕГ-неврофийдбек.
Друга основна причина за този подход е, че с биофийдбек тренингите всъщност много по-бързо и по-ефективно постигаме промяна в коровата активност. Това е една от разработените в Центъра добри практики, след дългогодишно усъвършенстване, а именно резултатите от основните протоколи в ЕЕГ неврофийдбек тренинингите (тета/СМР/бета2, тета/бета/бета2), известни в световната практика, ние ги постигаме чрез биофийдбек тренинги. Естествено след 12-24 биофйдбек сесии се извършва повторна цялостна оценка на функционирането чрез 19-канално ЕЕГ и 8 канала с периферни сигнали, с които се удостоверява промяната и на коров план. Друг пример за високата ефективност на биофийдбек тренингите ни са редица успешни случаи с епилепсия, без да сме провели нито една сесия ЕЕГ неврофийдбек с протокол СМР/тета, който е бял стандарт. Да се използват биофийдбек тренинги вместо класическите ЕЕГ неврофийдбек протоколи се прави само в Канадската школа, но в Центъра тази практика е изведена на още по-високо качествено ниво, за различни нарушения.
Тук е редно да спомена, че вместо биофийдбек тренинги, всички останали ЕЕГ неврофийдбек школи използват стимулационни методи (електростимулации с прав или променлив ток, магнитни стимулаци, аудио-визуално увличане на мозъчни вълни, модулирана музика и др.) за „подготовка“ на кората за промяна. Категорично се разграничаваме от тези подходи, защото ефектът е краткотраен, неефективен и не стъпва върху саморегулаторните механизми на нервната регулация. Нещо повече, мозъкът свиква с външно индуцирана невромодулация, отслабва собствените потенциали за извършване на промяна и развива зависимост към външни въздействия.
Причината за използването на стимулационни методи е много проста. Те са лесни за използване, следва се просто един протокол, не изискват никакво обучение, а само инструктаж за работа със стимулационния апарат. Ролята на терапевта се замества от прилагане на готовите протоколи както за стимулация, така и ЕЕГ-неврофийдбек протоколите. Постепенната дехуманизация на невротерапията и заместването й с изчислителната мощ на съвременния софтуер и навлизащия изкуствен интелект със сигурност е атрактивна посока на развитие, но само на пръв поглед.
Нищо не може да замени виждащия и разбиращ невротерапевт, който познава човека, неговата психофизиология, неговите личностни особености, може да цени неговия субективен свят и да знае кога е готов за промяна, да го съпроводи и подкрепи при осъществяването й. Да, изисква се дългогодишно обучение в много различни области на човекознанието, както и точно определени личностни устои, черти и способности, както и висок морал и етично поведение.
С тази нелека, но единствено ценна посока на развитие сме се заели в Центъра за приложни невронауки Везенков и сме я превърнали в наша мисия.
Резервирайте оценка тук >>>>>
След като се постигне вегетативна и психоемоционална саморегулация може да се премине към фина модулация на коровата активност чрез ЕЕГ неврофийдбек тренинги. При първоначалната пълна функционална оценка чрез 19-канално количествено ЕЕГ се определят основни модели на работа на мозъка, като генерализирана тревожност, паник атаки, депресивност, дефицит на вниманието, хиперактивност, аутистичен спектър, зависимости – субстанциални или поведенчески, включително и екранна зависимост. Използваме диференциални биоиндикатори, изведени в световната практика, но сме извели и собствени, например диференциране на екранна зависимост от другите видове зависимости при тийнейджъри и възрастни, както и диференциране на екранна зависимост от хиперактивност и дефицит на внимание или разстройство от аутистичния спектър при деца, включително и най-малките.
Невротренингите с ЕЕГ включват освен класическите протоколи, известни на световната практика (СМР/тета, бета1/тета, алфа/тета, СМР/тета/бета2 и други), така и специфични нови протоколи като z score LORETA и кохерентност вътрехемисферна и интерхемисферна, дисперсия и други. Всеки параметър на количественото ЕЕГ може да бъде вплетен в аудио-визуални презентации и игри с цел да бъде променен в желана посока, но само чрез саморегулаторни процеси, които са налични в самия човек и когато той е готов за тази промяна, без да се използват каквито и да е стимулационни методи.
Резервирайте оценка тук >>>>>
Разработената от нас практика се усъвършенства непрекъснато с непрестанните научни изследвания, които провеждаме, с всеки следващ успешно терапевтиран случай и с развитието на всеки биофийдбек невротерапевт, обучен от Центъра.
Родената нова терапевтична парадигма, стъпваща върху биопсихосоциалната саморегулация на човека, е в своя начален стадий на развитие и очаква своите смели изследователи.